Близвам ухание, сгушено в меката хлътка-
там, зад ушето, трептикаща в унесен ритъм.
Пръстчета свивам към твоите пръсти в прегръдка,

 
Някакво никакво
 

 Знам я като норвежки фолклор, малко по-приятно разказана, но за да не преписвам от книжката, ето същата приказка като замисъл в превод на написанато от Андерсен.
Любима ми е от дете и винаги така съм си представяла идеалното семейстро и ...