Все още е топло, но ти охладня...
Ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви да пленя,
а тялото-в трепет вълнуващ да стене.

Все още е есен, но без листопад-
без преход настъпва нечакана зима.
Не те вдъхновява в мен порива млад,
в света ти застинал-
мен просто ме има...

Не мога да чакам щастливия час,
не искам от питанки пак да будувам.
Пленителни мигове спят между нас,
разсеяни устни през сълзи целувам...

М. 04.12-09