Един конкурс за есе на издателство Ера ме провокира да събера разхвърчаните си като снежец мисли от тук и там и да организирам хаоса в ето това..Надявам се пък моите думи да вдъхновят други жени и да им дадат кураж и увереност, такава, каквито на всеки от нас понякога липсват. 

           Имам си любим ритуал, типично женски- периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам дневниците си и да правя ретроспекция на събитията в живота си-от най-ключовите, до уловени от мига-настроения, хрумвания и желания. Интересно ми е да наблюдавам как се променям с времето, кои от нещата, отложени за “някой ден” са факт или с какви са били заменени? Понякога животът ми е сладък и насладителен като капучино с парченца шоколад, друг път тъна в /само/съжаление и отлагам дълга си да бъда щастлива. Виждам как на моменти искам да прегърна с усмивката си света, а после препъни-камъчетата по пътя ме обезкуражават и забивам в умуване какво да правя, за да се измъкна от рутината и омагьосания кръг на повтарящи се обстоятелства. Опитвам все да предвидя правилните решения, да се имунизирам от грешки и последствия от избори, които не изразяват същността ми...Тази-на уверена, разкошна, интригуваща и независима жена. На жената, в която се превърнах с годините.
           Ще се съгласите-всички минаваме през различни метаморфози-от най-незабележими, до напълно преобразяващи. Бях малка, когато реших да участвам в експеримента брак, съзнавайки всички трудности и отговорности, но и сладост...И ги изпитах. Днес, извън тази игра на позици и характери, съм загубила вяра в много неща, но запазих най-ценното-усещането да имам семейство и да изживявам себе си-такава, каквато съм-привлекателна жена, разбираща майка, сърдечен приятел, ценен служител и творец-мечтател. Разбрах, че заради час удоволствие не си заслужава да прекарваш цял ден в униние, прерастващо в живот от не-щастия. Искаше ми се да вървя през огромна поляна в тих слънчев следобед из някой парк, да усещам как невидима ръка държи моята и се чувствам силна, спокойна и свободна. Защото съм жена!Да ми е хубаво и да изпитвам удоволствие от нещата, които правя, а не да ги правя, за да ми стане такова. Да бъда оживена, развълнувана и жадна, да ме изпълват здравословни мисли и възрадващи чувства. Да се съхраня и приема, въпреки чудатостите си и белезите на преживяното. Е, успях!
            Преди време, когато родих синовете ми, сърцето ми се превърна в храм на благословението и си пожелах и те да изпитат някога толкова неповторими емоции, каквото изпитвам с аз със тях! Майчинството много ме промени. Родих с чудовищна болка, но оживях, знаех, че съдбата няма да ме лиши да ги имам на този свят, защото те са събрали всичките му вълшебства и красоти!!!На любовта и на тях съм посветила толкова стихове, но нито един възторжен химн, нито един вдъхновен стих не могат да отразят божествената радост и благодарност, с които е благословено майчиното сърце!Вярвам, че ще ми простят миговете, в които съм пренебрегвала техните желания за забавления, попаднала в хватката на умората.Понякога съм безсилна да задоволя нуждите им от игри и перманентното любопитство.Самата аз имам свои нужди и мечтая поне за 30 минути тишина и да принадлежа на себе си. Често, капитулирала и отегчена от ангажименти, антибиотици, безсъние и битовизми съм готова да се предам. Леглото-пълно с трохи и части от колички, изхвърлям из под него няколко гнили ябълки, скъсани гердани и разсадени цветя...Тракане, тропане, скачане, „Мамо-мамо!“ по десетки пъти, надвиквания, дразги, силна музика, чуй, виж, ела, може ли, гладни сме..как се издържа? Шестдневна работна седмица, шест км на ден пеша /знам, полезно е и пестя от фитнес/, размотавания по инстанции, поправки на уреди, дрехи, обувки. Преживяване на феномена /гр/адски транспорт. Главоболие, ПМС, силни радости /хм, понякога май и такива има/ и слаби нерви.Почивен ден, в който и многоръката Шива би ми завидяла на КПД-то :-)И не, няма как да оставя нещо за следващите дни, за тях имам отложености-бол. Не съм нито мама, нито татко Барба, но ми се налага да живея като барбарон. Искам да избягам, да отпочина за няколко дена-където и да е! Познато, нали?
         Тези около мен се учудват на живота, който водя, нямат моите шантави забавления. Други имат много повече ангажименти. Или-нямат. И тънат в скука и апатия. На по двайсет-трийсет години! И изневеряват. Затлъстяват. Излиняват. Не им се излиза. Не им се пее. Не им се лети. Или няма къде, как и с кого. Нещо им пречи. Нещо нямат настроение. Нямат пари. Нямат време. Нямат стимул. На работа мързелуваме, в почивните дни-се скапваме от работа. Или бачкаме на макс и се прибираме изнервени, без желание за нищо.Това е ежедневието. Празниците-дори са по-напрегнати. Инерцията ни е по-силна от вярата. Неориентирани сме. Знаем много, но живеем по малко. Искаме да ни се случи нещо специално, но забравяме, че сме специални. Има и такива, които успяват да се съхранят, на тези жени искрено се възхищавам. Защото пред себе си и децата си нямаме право да се обезличаваме. Колкото и да ни е „все тая“ понякога. Детските сърца забравят следите от грижи по лицето ми, в очите им съм пак най-прекрасната, защото моето щастие е и тяхно! И бързам да споделя усмивката си с тях, да изпитам умилението, когато малкият потърка нежно главица в мен и ми каже: "Благодаря ти, че си толкова красива", а баткото идва късно в леглото ми и мъдро споделя: "Стига с твоите социални теми, не върша нищо нередно. Искам да си щастлива, спокойна и да знаеш, че...Абе, справяш се чудесно!" Понякога отрицателното ясновидство ме завладява и не успявам да видя ситуациите от друг ракурс, да уловя нещата през друга сетивност, но след такива думи и близост, преоткривам колко е прекрасно да си Жена.
         Виждам, че има смисъл да продължа. Да дам своя пример.Да изживея още толкова неща. И с всяка моя мисъл или дума да изграждам своя бъдещ свят. Като прашинки моите чувства, нещата, които Избирам да вярвам и мисля оформят изящните дюни на радостта или повличат към плаващите пясъци на съмнението. Щастлива съм, че изграждам и отстоявам своите ценности, емоции, дори и женски капризи. Вярвам в бъдещето, което създавам тук и сега. То е начинът, по който гледаме на себе си и всичко случващото се в и около нас, след нас, въпреки нас. Посока.Усмивка.Прозрение. Газя из поляните на преживяното и се питам дали съм реагирала правилно в един или друг момент от живота си? Опитвам се да не пестя усмивките, преръдките, изненадите си. Вече не пазя вещите си за някой специален човек или събитие. Виждам, че мога да бъда сърдечна и уверена, вместо апатична и скептична, каквото и да съм преживяла. И избирам да е така! Да съм изкусителна, образована, всеотдайна, да се развивам! Да откривам нови места, да общувам с нови хора. Научих се да танцувам, когато ми е напрегнато, да съзерцавам как никне тревата, как възкръсва утрото, да се успокоявам с разходки, вместо да пия хапчета.Научих се да не пренебрегвам малките неща, докато чакам големите. Ако нещата не се случват-да помагам да се случат при някой друг. Просто така и въпреки всичко.
             От няколко години изпращам седмични имейли на всичките си приятели, пълни с настроение и позитивизъм. Вече не пропилявам живота си в търсене на логика и смисал, както в тийнеджърските си години, а се опитвам да му придам такива, следвайки своята женска интуиция, сетивност и въображение. В лудотека на дните така се вкопчваме в разни неща, които трябва да се случат "на всяка цена", че забравяме, че цената често е тази на собственото ни спокойствие и жизнерадостност. Затова, когато усетя, че го правя и аз, излизам навън, вдишвам дълбоко глътки въздух и няколко минути прекарвам в любов и добри мисли към себе си. Понякога не искам да съм герой, не ми пука, че се справям с цялата хамалогия...Някакси. Искам да съм принцеса! Поне веднъж в седмицата да бъда гевезена, да е тихичко и да ми се обръща внимание. Да съм ухажвана, желана, забавлявана. Разходка, изненада, гушкане, мнооооооооооого ласки, сладка раздумка, мързеливости, дъхоспиращо четиво, кино-билярд-караоке-изложба-концерт или нещо с подобен релаксиращо-зареждащ ефект.Упражнения по Норбеков, формули на Дънов, занимания по Леви. Цветотерапия и ароматни свещи/това поне го правя всеки ден почти/. Трепети, около откриването на нова музика, рецепта, хоби или потенциално приятелство.
           И неусетно се случва! Един специален човек до мен ме научи, че има как да изживея това, внуши ми че го заслужавам, казва ми, че съм Вълшебство.И повярвах в това, въпреки скептицизма си. Нямаме късмета да се наслаждаваме на финансови радости-жилище, коли, пътешествия, шопинг-терапии, но ми подари безценни нови навици-кафенце на морето преди работа, тайнствени пикници из околностите, забавни уроци по фотография, кино-мигове и различни интелектуални игри. Съживих се, станах по-позитивна и ослепителна. Започнах пак да рисувам, след толкова години. Отново имах незабравима петък вечер, забавна събота и уютно-весело-надиплена неделя. Събуждане с палачинки, музикални желания и едно късно следобедно кафе с аромат на орехи с дружка по душа в един новооткрит луксозно-уютен бар, плюс време за списание. Женско...Защото съм жена и това е не само съдба, а и Себеусещане и съзнание. Не зная формулата на живота, не винаги намирам точните решения. Но знам, че винаги ще има утре, ако има истинско днес. Вечер галя дълго главицата на децата-пораснали или не, всеки има нужда от нежност и съпричастност. Благодаря за всеки преживян миг и всяка преминала през лицето ви емоция, за всяко докосване на душата и тялото.Уча се да бъда смирена, а не примирена и да помня, че понякога малкото е повече.Затова днес ще бодна нови цветенца в тайната градина на сърдечните владения и ще капсулирам всичко съкровено. И ще бъда непокорна като вятъра, стихийна и водопадна, чувствена и истинска, защото само такава да съм умея. 

Днес имам специален повод за празник и прочетеното беше вдъхновяващо. Повод за размисли и канализиране на настроението. Благодаря !