Прозрения и смирения :: Посоката е една

Твоят тайнствен и така реален глас отново ме гали и изпълва съзнанието ми с нежни мисли, сърцето-с блажена музика и сетивата с тих копнеж. Делят ни някакви си двайстина километра, но аз зная, че сега съм тук, а ти там. Аз-кротка, уморена и тръпнеща, а ти далечен и неразгадаем и тъжен по своему...
Представям си още, че като се събудя нощем ще мога да чуя успокояващия ритъм на мъжкия ти сън, че ще протегна сънлива ръка и ще докосна кожата ти, светеща в тъмното и излъчваща особен аромат, от който дланите ми пият. Очаквам да стане някакво чудо, знам че стават чудеса и съм усещала тяхната пречистваща сила. Преминавам ли през мислите ти, когато ме няма?
Пускам си HUSH за петнайсти път тази събота. Какво звучи при теб?
Днес усетих истински лятото-странното трептене на въдуха, слънцето в очите на хората, влудяващия мек аромат на бира, скъп парфюм, водарасли, липи и жасмин. Онова лято, което ни застла косите си и ни зави с прегръдката на морето.
Сега отново е тук, в нежния зов на чайките по плажа, в лудия бъртвеж на тълпата, виждам го в стъпките ни, които стават по-леки и уверени, в лицата ни, които се разделят с отегчението и сияят от любов. Да, сега е време за любов, вярвам че я има-страстна и неумолима, нежна или драматична.Тя ще ни обогати с нови усещания и вдъхновени мигове. Защото е вечна и силна, като морето, това под необятното в краката ни и това мълчаливото-в сърцата. Градът заспива под сянка на нощта.Ще зазори отново ден. По-хубав от предишния. Ще си до мен, не само в сънищата.Ще ни се случи чудо-като онова преди години, нужно е само да повярваме.
Посоката е една. Как си с бензина?...

Милена Белчева

из "Ванилено небе"