посветено

Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.

Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.

И мъдра безразсъдност ме превзема.

Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!

Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!

Неделно те придърпвам върху себе си...

06-03-2011
Милена Белчева

С повече удивителни!!
Поздрави!

Пишеш супер! Аз обичам придърпването седем дни в седмицата, но за съжаление няма кой да ми напише стихотворение. С моята дама на сърцето възгледите ни за поезия радикално се разминават; тя не пише, но много разбира и намира моите за наивни, което си е така де, но пък ми е забавно да ги пиша, особено на по-лекички теми. Сега се сещам, че може да напиша нещо за самоподръпването. Лека нощ и идваща седмица!

Благодаря ви! В съня си съм отвила мислите от сянката несбъднатости до лудост онемяващи и съм се залюляла в хамака на щастливите животослучваници...дано този танц на безвремието трае по-дълго...

Страхотна поезия. Поклон !!!

Чудесно е- откъде се намериха толкова гласове "против"??