Май ще са няколко постинга атомновизми…Тези тук са ми още по-любими:

 Съзерцание. Отстояние. Изповядано мълчание.

 Re: нашепнато от Витоша – 2

И както дъждовната вада

в планината чертае пътека,

по която безчувствен и хладен,

незаслужил, ще мине човекът -

така и веригата случаи,

под които не се е подписал,

незаслужено в него ще включат

на нещата потайния смисъл.

 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=155762

 Провокативно. /Де/градивно. Прозяващо. Прозряващо. 

****************************** 

Осъдено живота си да носи

с веригите на собствената истина,

прояжда Сътвореното въпроса –

защо да няма право на амнистия...

Защо да не разсее същността си

по дигите от пустош зад вселените,

които с празнотата си донасят

почивка неживот в Несътвореното...

 
):():():():():():():():():():():():():():():():():( 

В живота каквото докопаш,

в живота ще ти се отнеме.

Нормално, наричат го опит –

зазидана купчина време.

Събираш си мострена група

от възгледи, лични нагласи

и... Трупаш ли... Те ли те трупат...

с оградите на твърдостта си.

И ти се обграждаш защитно,

защитно и поглед стесняваш...

Уж опит, а колко опитваш

през дупки в стената си здрава...

Животът опитва да влезе

безлично във всяка система,

но ти си една от онези,

бронирани с тухли от време -

със спомени, мисли, представи

и всичко наричано опит.

Тук Ноев ковчег не спасява,

а дивата мощ на потопа.

21.09.2011

И  едно особено умиляващо и извисяващо, резониращо, дъхоспиращо, мистично и симпатично, разкошотийско септемврийско писание-послание, за което много се радвам на слънцеликата му тайнствена муза и стилистичното майсторство:

Не разбирам от тези неща

Може би някога -

аз не разбирам от тези неща -

ще решиш да ме потърсиш, Слънце...

И ще трябва някак -

но аз не разбирам тези неща -

да ти кажа без думи къде съм...

Това е таван, предполагам -

но аз не разбирам тези неща -

тих, овехтял и затънтен,

със завеси от минало,

завеси от бъдеще

и май -

не разбирам от тези неща -

настоящи завеси...

А щом има завеси,

то значи, че има прозорец

или по-скоро -

но аз не разбирам от тези неща -

е тераска...

И от няколко вечности -

но аз не разбирам от тези неща -

стоя ѝ на пода сляпо се взирам в небето...

И най-безуспешно -

но аз не разбирам от тези неща -

всеки изгрев посрещнат задрасквам

и така неусетно -

но аз не разбирам от тези неща -

минават през мен вековете...

Не съм ги броил -

не разбирам от тези неща -

но май се повтарят набързо.

Аз съм все тук, понеже

имам сякаш остатък от спомен,

че ти обеща,

че може би някога,

Слънце,

ще решиш да...

не зная...

да ме потърсиш...

И ще спрем да задраскваме изгреви.

Но аз не разбирам от тези неща.

 ............И едни потекли по гръмоотводите на душата филтрирани и озонирани римоизражения:

////////////////////////////////////////////

И на вис, и на шир, и на длъж,

не пречиства дъждът. Наводнява ме.

Аз се давя в най-бистрия дъжд,

преполял ме почти в осезаване.

Възприемам те, чувствам те, знам те,

мой вживителен знак в съдбописа...

В паралелните аз-варианти

паралелната истина ти си.

Но останах неслучен, отвъден,

неоформен от облак астрали...

По дъжда само можеш да съдиш,

че не съм съчинен, а реален.

автор на всички публикувани творби: Венци Василев
http://atom4e.blogspot.com/