Приемам, че съм станала една Тома-Неверница,

с цена позорно скъпа платих наивността си.

На себе си превърнах се неволно във съперница

надвиквах се с дрънчащите фалшиво маракаси.

Приемах да съм съм грешната жена, неоценилата

споделялите Принцове трапезата ми бедна,

захранвах слабостта им, раздавайки си силата,

очите си затварях с надежда да прогледна.

Обръщах се наопъки, да видя тях на лИце

и уж привидно всеки бе с чар и нрав приличен,

а ласките на нежност прерастваха в плесници,

усмивките на радост-във присмех саркастичен...

Откривах глътка мъдрост в чужд опит или мнение,

в моменти на безсилие броях до десет бавно.

Раздавах щедро шансове, играех на търпение,

но шанс да дам на себе си пропуснала съм явно.

В живота правилата и принципите-знаем,

дали драматизирам, щом толкова са прости?

Посрещаш всеки пътник с доверие на заем,

вратата пред бездушния сама ще се залости.


Милена Белчева, юли 2012