детето на деня

Кажеш му: обичам те!

И то се озъби

и хукне да играе.

Каже ти: обичам те!

И сърцето ти хлъцне

и започне да ридае.

Ти знаеш на кой и кога

сълзата по мъжки говори

с очи на хлапак

и с лице към стената.

Когато самотен и тъжен

детето в теб се усмихне,

точно тогава си...

истински обичан.

И точно тогава си

истински...

и тихо разплакан!

размяна

Аз вече бил съм при тебе, Господи!

Помниш ли прокопания канал за вода,

когато на пет се перчих смел пред деца

и те с ужасени очи запечатваха

как земята ме глътва

и пръстта ми запушва устата?

Тогава ми рече: „Подранил си момко”

...и чрез ръката на Стайко

ме върна у дома за косата.

Аз вече бил съм при Сина Ти, Господи!

С Него играехме на жмичка,

и когато Той ме откриваше зад мама

аз засрамен примижавах – привичка.

Сега, в любовта си отново Го търся.

(казват, че бил отдясно до Тебе)

В Ден ще дойда, и ще остана

вдясно от Него – не протоколно,

а като един от милионите новородни.

Ти вече бил си при мене, Господи!

Помниш ли есента на ’89 година,

когато в мазето до „Кристал”

хвърлях кюмюр – в котела?

Ти идваше при мене на топло,

седяхме, общувахме кротко,

после ме извеждаше за ръката

отвън на студено и светло,

за да разбера, че Свободата

не е уютен дом с парно,

а вървян път с Тебе.

Сина Ти вече бил е при мене, Господи!

Паметта стаена в клетка, помни

как Правдата и Любовта

ме разпъваха в двете посоки,

как омраза и невежество

ковяха краката ми боси...

тогава Той разчупи печати

и със заветни Слова ме врече:

„Обичай врага като себе си”

…без себе си – с Теб…

човекът е сърце, узряло за търпение

Човешко е да се вини,

човешко е да се изстрада.

Отместиш ли го настрани

желанието ястребово те напада.

Несветли са очите на луни,

щом от сърцето все се отклоняват.

Сърцето с нечовешкото търпи.

И с надчовешко себе си смирява.

Радослав Коцев-Даро