Прозрения и смирения :: лична кореспонденция до една изключителна личност

Браво! Ти не остави празно място в мишената:-))

Твоите думи са като най-пречистващия дъжд след години неумолима суша, като топла прегръдка с дъх на лято, като тайнствен и очакван шепот от вечността. "Случайно" отварям пощата почти в момента, в който си ми пратила тези отекващи още в съзнанието слова с усещането ,че сякаш цяла нощ си препускала на някой величествен жребец в душата ми. От първите няколко реда усетих солената въздишка на сълзите, като естествен отклик на радостта, която изпитах, че някой толкова добре ме познава...Знаеш, че ще бъде хубаво, но никога не знеш колко-минутките с това, което си сътворила са по-сладостни от прелъстителна торта по време на диета, като красив спомен, който никога не омръзва...Благодаря ти!!! Знаех, че ти си човекът:-)) Това е точно онова, което може би бих написала за себе си, наистина съм очарована...Вълнението ми е твърде силно, в момента наистина пиех чаша омайващо вино и мислено го споделях с теб, надявайки се скоро да те видя и да разменим няколко думи за живота като такъв...Днес цял ден разправях на моите себеподобни за теб и колко съм щастлива, че познавам такава спешъл лейди...Тази мъничка победа /дай Боже да стане факт скоро/ е и твоя, тъй като са малко хората, които са оказали такова внушително влияние върху мен без никога да се почувствам манипулирана. Напротив, ти ми помогна да разбирам и ценя Свободата, която нося в себе си и да помагам на другите да откриват своята. Колкото и наивни, надъхани, имагинерни и дръзки да са били нещата, които си ми говорила-те са оставили траен отпечатък в мен и наистина вярвам, че Бог ме познава много добре и е излял своята милост, като ме е срещнал с теб...И макар да се губим из лабиринтите на битието, знам че Пътят е един и рано или късно ще се засичаме по трасето на надеждата...Още веднъж-много съм признателна и щастлива за всичко. Убедена съм, че тези, които прелистят, живот и здраве, книжката ми ще изпитат приятна наслада от това, което си написала, не по-малка от срещата с моите стихчета и ще разберат инстинктивно защо съм избрала теб за вълшебен въведител в душата ми и нейните пътешествия. Защото познаваш пътя...а той е безкраен като съвършенството, чийто пламък се отразява в очите ти.

Позволих си тези думи да са силни, защото така усещам нещата и наистина твоя принос е като /не/очакван предколеден подарък, който приемам с нескрита усмивка и реципрочна гордост. Ще те държа в течение за нещата. След всичко това увереността ми е по-силна и знам, че ще си ми кадем за още по-големи усехи!

Мирна и пленителна вечер и много ведри дни!

Милена

--