Прозрения и смирения :: тия дни ми изби шайбата -рецепти за лудост

Тия дни ми изби шайбата...Тракане на играчки по пода, чинии, пръскане на дрехи и вещи навсякъде, мрънкане, тропане, скачане, падане, каране на колела, сбивания, мамо-мамо по десетки и стотици пъти, под/надвиквания, дразги, обиди, капризнечене, събаряне на предмети, силна музика, озвучени игри и предавания ме побъркват, чуй, виж, ела, може ли, гладни сме..как се издържа.Шест работна седмица и неизменно ранно ставане...Минимум пет км на ден пеша /знам, полезно е и пестя от фитнес/, а мускулите ги оформям с тежките торби, стречинга-с опъване на крайниците от малкото по улиците. Неочаквани изследвания, сметки, размотавания по инстанции, поправки на уреди, дрехи, обувки, играчки...
Неизбежни понякога разговори и срещи-съседски, родителски, приятелски, роднински и тинтири-минтири.Пак неизбежни-грачене на чайки сутрин, мечене на котки, кучешки лай/на.Преживяване на феномена /гр/адски транспорт, двупосочно, шестократно поне. Главоболие, ПМС, симпоми от ЕГН-то, неопределими, но определено нерадващи симптоми. Тревоги. Силни радости /хм, понякога май и такива има/, слаби нерви и воля.

Не искам да съм герой, не ми пука че се справям с цялата хамалогия...Някакси. Искам да съм принцеса..поне веднъж в седмицата да бъда гевезена, да не правя почти нищо, да е тихичко и да ми се обръща внимание, да съм ухажвана, желана, специална, забавлявана и да имам и време за себе си сама...Разходка, изненада, гушкане, мнооооооооооого ласки, сладка раздумка, мързеливости, дремливости, дъхоспиращо четиво, срещи с лек клюкарско-развлекателен характер, кино-билярд-караоке-изложба-концерт или нещо с подобен релаксиращо-зареждащ ефект...Снимане на разни интересни неща. Рисуване на абстрактни неща. Упражнения по Норбеков, формули на Дънов, занимания по Леви. Цвето терапия и Ароматни свещи-/това поне го правя всеки ден почти/. Експерименти ала "Тайната на водата". Трепети около откриването на нова музика, рецепта, хоби или потенциално приятелство.

Имах чудесна и бурна петък вечер, забавна и игрива събота и уютно-дружна-весело надиплена неделя. Събуждане с палачинки, музикални желания, интелектуални игри и едно късно следобедно кафе с аромат на орехи с любима лимка в един новооткрит лукснозноуютен бар.Време за списание. Толкоз.

Но пак не успях да отдъхна. Чистих, прах, гладих, простирах, мих чинии, сгъвах дрехи, хвърлях боклук, готвих, пазарувах, слагах вечеря, вдигах маса, бърсах прах, поливах цветя, приготвях дрехи "за утре" на тримата, сортирах вещи по места, помагах за домашните, опитах се и да пиша тема...И не, нямаше .как да оставя нещо за следващите дни, за тях имам отложености-бол. Не съм нито мама, нито татко Барба, но ми се налага да живея като барбарон, ако го докарам и откъм транформации на тялото и духа ще е ок сигурно....

Знам че моите познати не могат да се похвалят с лудия живот, който водя и нямат моите забавления. Че някои имат много повече ангажименти. Или-нямат. И тънат в скука и апатия. На по двайсет-трийсет години. И изневеряват. Масово. Затлъстяват. Излиняват. Или се затварят дълбоко и дълго в себе си. Стават обидчиви, незадоволени, пренебрегнати. Водят идиотски разговори по телефона, чата или гледат отгечителни сериали. Живеят просто или в простотия. Или по цял ден си оправят маникюра и си стискат пъпките или толкова се занемаряват, че цял ден се мъкнат по лекьосан анцунг, олющен лак, сплъстена коса, сенки под очите и посърнала кожа. Не им се излиза. Не им се пее. Не им се лети. Или няма къде, как и с кого. Нещо ги наболява. Нещо им пречи. Нещо нямат настроение. Нямат пари. Нямат време. Нямат стимул.

На работа често мързелуваме, в почивните дни-се скапваме от работа. Или бачкаме на макс и се прибираме изнервени, каталясали, криви, заядливи, без желание за нищо. Това е ежедневието. Празниците дори са по-смотани от него. Инерцията ни е по-силна от вярата. Неориентирани сме. Знаем все много, но живеем по малко. Мързи ни. Искаме да ни се случи нещо специално, ама не се чувстваме специални. Ако нямаме самоусещане, но не напомпано и високомерно, а такова, че сме уникално готини и се държим готино със себе си и околните-няма как да стане. Не зная формулата, не винаги си задавам правилните въпроси. Понякога имам прозрения, но чак след години или месеци поне разбирам за какво точно са ми изникнали в главата. Знам че ми се спи сега и ще драсвам чертата. Надявам се да поживея и почина истински поне в съня. Ако ви дойдат прозрения или изтъпления на вас-хвърлете лимките да ме научите на нещо полезно.

Хей! И шантаво-великолепна нова седмица! Изпийте едно виртуално кафе с мен.