Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2010 23:18 - Из "Кореспонденции на душата"
Автор: ladydream Категория: Лични дневници   
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове:
1



Открих това писмо днес, писала съм го преди три години някъде до мой близък познат, в труден и противоречив за него период. Доста е лично, но ми се стори силно и смислено, въпреки патоса и клишетата, които съм вмъкнала.Ще се радвам, ако даде повод за размисъл, комуто е нужно. Мисля, че почти всеки изпада в подобни състояния и има нужна понякога друг да му зададе нужните въпроси и да оптимизира фокуса на нещата.

"Хей, защо пак задълбаваш в оправдания и някакви си обяснения, които не ме засягат?.Аз не съм нито сватовница, съдник, изповедник, нито панацея.Нямам нито интерес, нито желание да се изживявам като кралица на справедливостта и реда. Опитвам се само да ви разбирам.Знам, че е нормално да сте различни, да осъзнавате нещата по различно време, да изпитвате потребности в различна степен, да взимате импулсивни решения или да се носите по течението. Затова се разминавате. И не виждам в това нищо драматично!!!Какво си преживял за тези ххх години? Изгубил ли си родител, близък, съзградил ли си дом, отгледал ли си наследниик, посадил ли си поне 1дърво?С какво си направил живота на обществото ни по-добър, жертвал ли си се за някаква кауза?Дал ли си надежда на някой отчаян непознат? Милиарди губят единствените си близки във войни или катастрофи, други се събуждат и научават, че са заразени със СПИН, левкемия, че никога повече няма да видят как изгрява слънцето!Има хора, които никога не са чували гласа на любимия, не са изпитвали оргазъм, не са били просветени в Божията милост. Не знаят какво е да имаш брат, дом, учител...Няма да усетят пречистващата нежност на морето или да да се насладят на ободряващия сутрешен джогинг, защото пр.са с ампутирани крайници...И намират силата на духа и ако животът им няма смисъл му придават такъв! А ти се вайкаш като ощипана даскалица, че овен всичко си се нещо разболал...Разбери ме правилно, ако не ми пукаше нямаше да бъда толкова директна и да звуча привидно назидателно.Но човек като попадне в рутина забравя, че е благословен със воля, сетива, неизчерпаема мъдрост и любяща душа.Не-щастията и „лошия късмет” идват за да помогнат по-бързо да преодолеем слепотата си и да фокусираме вниманието си върху важните неща.Но вече ти писах за това.И знам че някой ден няма просто да се кефиш на красивите ми писма, а ще вникнеш отвъд думите!Много ти се радвам на интелекта, на любовта, която преживяваш, на мечтите, които имаш.Искрено.Но какъв приятел е този, който е с теб само в силните моменти и ти говори онова, което искаш да чуеш.Този,който запълва скуката си с твоето присъствие, който се забавлява и весели с теб, а вътрешно ти завижда...

Който ти внушава, колко си велик, когато изкачиш планината и колко си прав за живота, а пропуска да промие раните ти от пътя и не ти показва пропастта под краката ти?С тебе може да си разменим хиляди мейли и да изпием литри кафе или биричка и ще е „very cool”, но ако всичко това не те накара да продължиш, тук, сега и въпреки всичко, да си припомниш истините и т.н.-„дори да си на правия път, ако просто стоиш там ще те изритат” Книгите,които четем са удивителни, музиката, която слушаме е велика, но няма да са такива, ако не ни провокират и не ни дават импулс!Интелекта, без вяра е ненужна философия, вярата, без мъдрост-крайно опасна, духът, без въплъщение се превръща в сянка на отчаянието.Без организация на силите, които са ни дадени приличаме на затворници,на които са подарили лопати, а те копаят с лъжичка за чай!Не ти говоря известни неща, за да се съгласяваш с.път с тях, не се изразявам метафорично, за да се правя на по-оригинална.Правя го с убеждението, че моя”час по откровение” няма да е загубено време.И ако ти вдъхне една частица кураж, разсъни за секунди мисълта ти и помогне да постигаш синхрон между полета на духа и газенето в битието, значи си е струвало...Ще се радвам, ако разшириш малко хоризонтите на възприятията си и да изживееш убежденията си.Изразено символично-върховно е усещането,когато се научиш да пазиш равновесие с кънките върху леда, но майсторството е да продължиш с пирует и троен аксел, примерно :-).Може вече да си се отегчил, но някой ден ще ме разбереш...


Take care!"
 
Милена
image






Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2008229
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930