Б
          л
           а
         г
          о
        д
           а
        р
           я

      т
       и
         !

...за това, че успяваш да откриеш и в най-абсурдните и потискащи ситуации глътка красота, повод за усмивка, мъдро послание или подходяща песен...

...за това, че и най-разпалените ни до сега спорове приличат по-скоро на умилително
тийнейджърско обяснение...
...за това, че имаш достатъчно високо и осъзнато самочувствие, за да провокираш респект и заличиш опитността ми с комплесарски прояви на болно мъжко его
и достатъчна смиреност, за да признаеш и дребната загуба в играта на факти, и обективната истина, различна от твоята понякога...

...за това, че ми помагаш да повярвам в това, в което искам да вярвам и да изживея това, което заслужавам да изживея...


...за това, че ми подаваш нов сценарий, когато съм уморена и отегчена от неподходящата роля в наличния...

  ...за това, че ме караш да се издигна в собствените си очи, потъвайки в твоите...
...за това, че ми подаряваш липсващите парченца от пъзела...

...за това, че всяко докосване успява да ми даде енергия, която да превърна в усмихващи стихописи...
...за това, че ми даваш такава сетивност, която ми помага да виждам нещата и в най-малките детайли, и от птичи поглед...

...за това, че превръщаш най-простичките удоволствия в съкровен ритуал...

...за това, че споделяш с мен онези цветни боички, които са свършили в моите тубички...

...за това, че в твоето присъствие успявам да стигна до себе си и да се себеслуча...

...за това, че очите ти се пълнят със светулки, когато виждаш, че съм щастлива...

...за това, че те има в най-красивите хореографии на мислите ми, когато те няма...

...за това, че има толкова пространство в близостта и толкова споделеност в отстоянията...

...за това, че приемаш лудостта ми за най-естественото и хубаво нещо...

...то това, което успявам да съхраня единствено в сърдечните архиви, като гориво за нови летежи...

Винаги.
:)))

Какво сърце ти е дал Господ?! Дори и красотата ти не е по-красива.

животът е не/преходна вечност...но и в природата нищо не се губи, вярвам, че ще го има дълголетно, Роня...По пътя на всички ни.

Анлов, мерси...Моята философия е, че животът трябва да се живее в удоволствие и благодарност/признателност.А когато Човекът/хората заслужава/т, това е най-естествен и необходим жест.