Отдавна в мен напира желание да подредя мислите си по празниците не по-малко изящно и пищно от традиционните трапези. Всяка година моето светоусещане и опит се променя, чувствата и спомените, минали през филтъра на преживяното-също, и съвсем логично се променям и аз, след толкова метаморфози, вменявани истини, лъжи и желания. Опитвам се да оцелея в гърненцето с лепкав мед, в който ме потапят привидно добронамерените ми самозвани приятели и да не хвана диабет от обилното количество шербетени блого/благопожелания. Превантивно вземам мерки и срещу развиване на полишизофрения от всякакви предложения изгодни и международни, както и срещу възможни тахикардични пристъпи от електронни-привидно реални, объркващо емоционални, полугениални, псевдоортодоксални, магично-ритуални и меланхолично-сантиментални поздрави-словесни и музикални.
           Не знам има ли световна и национална криза, но криза по отношение на празниците няма. Понякога имам чувството, че самият ни живот хем го купуваме на промоция, хем го живеем на изплащане, никога докрай свободни, никога напълно щастливи. Жадуваме за някакво неповторимо изживяване, изненади и веселие, за няколко дена спокойствие и лешперлък, а прекарваме подарените часове в непреодолим сякаш хаос, идиотска суетня, припряност, напрежение, телефонен тероризъм, рекламен вандализъм и отегчаващ битовизъм.Толкова много прегръдки, целувки, тежки признания и таени с месеци копнежи получаваме от близки, роднини и в социалните мрежи, че от тази всемирна любов накрая се чувстваме още по-самотни и по-изтощени. Осъзнавам, че най-свещените ми минути в цялата тази истерична лудост са онези тихи и блажени глътки мълчание, след силен и разтърсващ стих, сладостната дрямка, след дълга разходка или благотворното усамотение с чашата кафе след сутрешната баня...Не знам дали има и нещо по-насищащо, умилително и успокоително от сладкия бъртвеж и нежна ласкавост, която ни подаряват децата или мечтата за тях...Тогава, каквото и да съм преживяла, в каквито и тресавища да ме е завличал живота, знам и усещам, че има Бог. И не само го има, но и се чувствам като част от Сътвореното и Сътворението.                                                 Сигурно и тази година съм пропуснала да изразя признателността си към много хора, но съм щастлива и удовлетворена, че тези, които броим на петте си пръсти ми благодариха, че съм част от живота им и че за по-добър приятел не са и мечтали. Най-хубавото е, че вярвам в тяхната искреност и в това, че заслужавам да го чуя. Защото няма случайни срещи и отношения и съм убедена, че и хората до мен са най-нужните, най-прекрасните, най-достойните и ще продължаваме да бъдем такива едни за други. За пореден път се насладих на шербетено-философското филмче "Наистина любов" и ако тази дума е натоварена с някакъв смисъл, то той е именно в тези отношения, които изграждаме със себеподобните ни най-скъпи същества. Тези, които са почти ранимо прями, сдържано или хипер емоционални понякога, които ни прощават, преди да сме сгафили и ни обичат, не в отговор на демонстрации на нашите чувства или жестове. Екстрентрични и нелогични, често смешни, грешни, назидателни или предизвикателни, но винаги до нас-в минутите на страх и колебание, в дните, в които сме тръшнати от грип или зъбобол, в безкрайните часове на отчаяние, когато сме самотни и потиснати, те ни дават кураж с присъствието си и споделят глътките на несбъднатост и разочарование или на победи и признание. Приятели, които не влизат в някакви наложени категори и не ни заливат с дежурните клишета на успокоение и фалшив интрес към личността ни и животослучващото ни се. Гордея се, че имам такива в своето обкръжение и те са онези безценни вълшебства, за които казваме, че са най-хубавият подарък и най-светлият празник. 



МИЛЕНА БЕЛЧЕВА

 

   

А Love Actually е най-,най-,най-, най-готиният коледен филм на всички времена! Весела Коледа!

Здраве и много усмивки!

:))) сладурана :)))

светът може да се побере в една кибритена кутийка или да обхваща стотици хиляди километри, светът може да е една планета, може и няколко. независимо колко голям или малък е, той пренадлежи на онези, които вярват в себе си.

прегръщам те, Миленка! запази тази вяра!