Това си ти! Не е ли съвпадение!?! 

Последната ни среща във Поморие 

очаква свойто звездно продължение.
 

Забравила бях как в онези вечери 

в море от вино плувахме до късно. 

Живота после шеметно повлече ни, 

но щом те зърнах спомена възкръсна- 

очите жадни, мократа ти риза,  

целувките, разходките по плажа... 

Да седнем, има кръчмичка наблизо. 

И нека с теб за всичко си разкажем...
 

Уютно е. Какво ще си поръчваме- 

бутилка от съдбовната година ли? 

Усмихваш се. Защо да се измъчваме, 

щом чувствата ни май не са изтинали?...
 

Небето пламва в розово от чара ти, 

полъхва бриз, събаря ни украсата 

Усещам пак познатото изгаряне 

щом уловиш ръката ми под масата.
 

Не се чуди къде ще пренощуваме- 

свободни стаи има днес в хотелите. 

В море от вино нека пак да плуваме