Есенни ескизи


Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,

в тайните димящи на плътта ми,

да заглъхне всеки стон и звук,

да издъхне всяка лоша мисъл.

В хладните улуци да остане

само тънка паяжина мъдрост,

спираща въздишките отчаяни…

През септември отнеси ме с вятъра,

отведи ме с полета на птиците,

там където винаги ни има,

там, където….

През октомври също…


Наметни ме с нежно обожание,

и гали нозете изтощени,

газили в следобедите късни

локвите на летни акварели…

Нахрани ме с резенчета слънце-

късно и тръпчиво като дюля…

И не казвай, че ни беше хубаво,

с мен бъди сега

и през ноември…


Само с поглед повали ме в шумата,

женските ми страхове разкъсай,

и притискай устни в сладостта ми.

По пулсиращите слепоочия се плъзвай,

по извивката изящна на гръбнака…

Полегни, избягал и от себе си

в шарената сянка на бедрата ми…

Пропълзи ме с пръсти като паяче,

и ме просълзи от умиление…

Да усетя в сънените шепи,

мекотата обла, топлинката,

аромата фин на диви кестени,

от сланите лепкави спасени,

от очите чужди да ме пазят…


Пусти пейки…Глухи часове…

Но не тръгвай…с мене презимувай…

Целуни ме в рижите треви,

захапи ме по вратлето, по брадичката,

засмучи къпините свенливи,

вдишай ме дълбоко и изпий,

като медно вино…като истина.

И се стичай ласкаво по кожата,

съживи ме, разведри, попей ми

като тих дъждец по керемидите…


Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,

за да зазори

в душата ми…



автор текст: Милена Белчева
автор оригинално изображение: Мартин Дралчев
 

 

падам по римуваните стихове, но на хубавото лошо човек не може да каже!

реакции по време на Есенния бал на Поезията, Миленка.Въздухът беше нажежен от еротика.
Благодаря ти, че имам възможност да го прочета така - пред мен, детайл по детайл - удоволствие си е, а и ти го умееш /това, описанието, заслужаващо червена точка де, искам да кажа/
Спасибо еще раз!