Ела, когато всички са заминали
и стича се нощта през филтър ситен.
Ела, за да останеш. Но завинаги...
Къде си бил-аз няма да попитам.

Разсърдено се гонят сред неистини
и хвърлят се в безсънищна постеля
онези съкровени чувствомислия,
които ни събират и разделят...

Но ти ела, не вярвай в многоточия,
превръщащи очите в колебания.
Към сърцето достъпът безсрочен е,
и имам застраховка за страдания.

Ела, когато всички са заминали
и глътката несбъднатост присяда
Ръцете ми за теб не са изстинали.
И химн е любовта, а не балада...

Милена Белчева, 12.06.10г.


And love is praising, not a teary ballad…

Come back to me, when everyone’s away,
When trickles through a sieve the dusk.
Come back to me, remain. For aye…
Where you have been – I shall not ask.

Amidst all falsehood, in anger banished,
They toss and turn in their bed sleepless,
Those sense-reflections mostly cherished,
That sever us and back together bring us.

Come back, don’t trust the silent pauses,
They change the glances into hesitations.
Access to my heart’s always timeless,
And I’ve insured it against afflictions.

Come back to me, when everyone’s away,
And being unfulfilled is hardly swallowed.
My hands for you aren’t ever cold and grey.
And love is praising, not a teary ballad…


превод: Цвета Дубаринова-mambi4ka 

и песента по текста, в изпълнение на Краси и Гери: video.data.bg/33/119200