По кожата - посипана канела,

по устните - свенлив седеф блещука.

Фриволно мисълта ми е поела

на хиляди лета далеч от тука...

По миглите - осъмнали въпроси,

по пръстите - следи от нощна влага

Видения танцуват дългокоси

и тялото ми в хладен мъх полагат.

Потъвам, в лятна дрямка се унасям

под мен тупти сърцето на земята.

Изчезвам - нямам спомени коя съм,

преминала случайна непозната...

Премигват светлини в мистичен ритъм -

отвъд земи, любови и раздели

през времето се нося и се питам

с усмивката си някой ще ме спре ли?

Милена Белчева

2009