Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2012 12:49 - онетевсоп
Автор: ladydream Категория: Поезия   
Прочетен: 1880 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.10.2012 20:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато в някогашното сега, неизмеримото пребъдна същността си в единство на Съистина на въплътената душа забравила за името, от кактусните трънчета на спомени пречистена, от щипещи безсълзия-добре дезинфекцирана, без скоча към земята-щастливо нефиксирана. навярно в безбитийна всевечност ще битувам, предишностите свои докрай ще отсънувам.
Преяла с ненаситие, бездъхна от въздишие безгрижно безчовечна в безщенийност блажена всецялостна трептулка в безмрачността на Свишия с усмивкова смиреност-в отволност съкрушена с прашинкова нищожност живота си ще почна. Но още съм понятийна, стихийна и посочна. Изгубена в тълпата на страсти и химери очаквам Същинката сама да ме намери.
Сега съм огледалност. Дано в немирността си се спъна в свойта сянковост, в отчаяност последна. Очите да присвия в болезнени гримаси от стъкълца забити.И сляпа-препрогледна. Но днес съм формовлюбена. В тежнения-безбожна. Копнежна и несбъдната в единственост възможна. Несрещнала онази, задпреходна отвесност бъртвежите предала за глътка безсловесност.
В отвъдсетивността си, в безвремие космично ще бликна в светлинката, която днес мъждее. Прости, че днес съм питанка-човеченце първично и...зная, че ще стихна, но скоро май не ще е... Защо е оптимизъм в света ни да покълва, когато всичкостта ни всерадно презипълва? В онази акварелност-безформено разлята дано размия себе си на Бог в уютнинката...


Милена Белчева
28.09.12



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2000710
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031