Животът с бясни обороти ме извъртя, изцентрофужи, след битките-омекоти ме и за разкош напарфюмира. Трудът му явно бе напразен, че днес съм пак чорап ненужен, такива никой не желае дори да щипне... на простира.
И ластикът ми е отхлабен, и цветовете-избелели... Прозяват се унило дупки по пръстите и на петата. А другото ми там от чифта съседите не са видели- навярно, свитичко на топка, е на мечтите зад врата.
Или е хвръкнало безгрижно, при първия ветрец дъждовен към по-усмихнато чорапче, каквото по` ще му прилича. Какво сега-да правя драми, че няма кой в света лъжовен, в неугледността ми да се сгуши и простичко да ме обича?
А пък съм си и скучна плетка-ни пух, ни нишка от коприна. Не съм обгръщала покорно и ничие краче известно. Неделя. Ден е за прането. Дано тъй мокро не простина... И лъчче милостиволико в мен нежносгряващо да блесне.
милена белчева 18.11.12

Има една хубава притча за здравата и пукната стомна...

Хахаха, що тъжно...просто мен си.
Аз съм перманентно вътрешно усмихната.
Понякога ми е малко ръмливо и ме превзема иронията и разни...не ми се говори...
Притчата-приказка е прекрасна, благодаря!
Преди години съм я мярвала, но сега си я прочетох с нужното внимание.

такъв си е той животът...
пожелавам.... лъчче милостиволико в тебе нежносгряващо да блесне...
и топло, и тъжно... прегръщам те...

Хвърчило, Лейди е висшата лига. С право я харесваш.

Или е хвръкнало безгрижно, при първия ветрец дъждовен
към по-усмихнато чорапче, каквото по` ще му прилича.