Прозрения и смирения

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.03.2013 08:04 - необратимо

Автор: ladydream Категория: Поезия

Прочетен: 3535 Коментари: 4 Гласове:

Не се залъгвам! Тялото ми помни,
как своята отрова в мен изстреля.
За миг приют - останахме бездомни,
грехът разкъса общата постеля...

Крилете се превърнаха в окови,
в пронизващ писък - онзи вик екстазен.
В бездушното пространство ме зарови,
а после с мрачни стъпки ме прегази.

Не те виня за бягствата ти неми,
прикрити от наивните представи.
Усмивката и вярата отне ми,
но колко болка щедро предостави!

Обичах те, но адът ми припомни
вината, че уви, не съм безплътна.

Изнизваха се вечери инсомни
И утрото изгря. Но в мен помръкна.

милена белчева

Нагоре