Прозрения и смирения :: ДЕНЯТ НА ЕДНОДНЕВКАТА

АНОТАЦИЯ /ДЕНЯТ НА ЕДНОДНЕВКАТА/

Въпреки, че формално е късен поетичен дебют на миналогодишния носител на Славейковата награда за поезия Кръстьо Раленков, стихосбирката "Денят на еднодневката" носи по-скоро белезите на томче с избрани стихотворения. Обединяваща най-добрите текстове на автора през последните 25 години, това е книга за екзистенциалното бродене и любовния брод, в която жестокото и лиричното съжителстват, за да разкажат човешкото.

Даро

Покой

Медното джезве на залеза,
сладко на огъня къкри.
Ще кипне кафето на черната нощ,
ароматно след малко ще мръкне.
Ще седнат по турски в небето звезди,
ветрила ще размаха прохладата.
Обезсилено, всяко "преди",
ще метне сетре на оградата.
Ще изплува луната, досущ жълт делфин,
да спасява небесни удавници...
И...читателят ще заспи,
още на първа страница...

А ПЪК ЦИГАНИ БРУЛЕХА ОРЕХИ

Дъжд. И дъх на запалена шума.
Като тъжни лица посивяха посоките.
И денят
бавно
късаше
струни.
А пък цигани брулеха орехи.

Опна бяла палатка мъглата.
Срамежливо дърветата клони разголваха.
И увисна на косъм
животът на лятото.
А пък цигани брулеха орехи.

Аз ги гледах в пейзажа пастелен,
проумял твърде късно
любовта, че е рохка.
И се ронех бисквитено в златната есен.
А пък цигани брулеха орехи.

Но защото бях верен свой неприятел,
не се върнах назад,
не заплаках,
не молих.
И умирах в безсмъртната есен, в която
бедни цигани брулеха орехи.

ТОЧНО ДНЕС ЗАПОЧВА И ЖИВОТЪТ ТИ

Ей така, понякога се свлича
целият живот като лавина.
Не е повод да не се обичаш.
Не е повод да самоизстинеш.
Не е повод да не си прощаваш.
Знаеш ли, че прошката е билка?
Остави, че заздравяват раните.
Пиеш ли, преставаш да убиваш
светлото, невинното, доброто...
Но ще си безжалостна с бруталното.
Между тях са грешките - животът ни
и сърцевината му е вляво.

Затова - отворила прозорците -
погали със обич всяка рана.
Любовта е най-добрата лоция
в безпосочността на океана.
Трудно е... Но не е невъзможно.
Любовта е знак, а после - сричане.
Сричай бавно, с цялата си кожа:
днес-от-ме-не-ня-ма-по-о-би-ча-на...

Миналото... То пък е снагата ни,
дето помни белезите, болките...
Изправи я! И тръсни главата си.
Точно днес започва и животът ти.

Точно днес си толкова красива!
По красива ще си само... утре.

...Пиша и сърцето ми се свива:
ще изчезнеш ли, щом се събудиш?...

Кръстьо Раленков

Нагоре