Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2014 14:16 - Венцислав Василев-един феномен в съвременната българска поезия
Автор: ladydream Категория: Поезия   
Прочетен: 2561 Коментари: 0 Гласове:
1



  Съпротивление

Да се разрушаваме с любов.
Подобно на причакващия изгрев,
разстрелял тъмнината със зенити…
Защото всяко лично съдържание
е само опаковка за поантата
на всичко онова, което диша
свободно във взаимната зависимост.
А всяка свобода е пак обвързване,
но в по-широк регистър на възможности.
И всяка свобода е херметическа,
но с още съкровени измерения.
Небето, окупирало пространството,
е пресен гроб за жертвите на изгрева.
Но точно през зенита е одушникът.
Да се разрушаваме с любов.


Венцислав Василев
за друго става въпрос
Смъртта е единствена - повод за празник. Най-вкусната торта. Без свещи. Животът е колкото да те подразни, но без да ти служи за нещо.
Защото каквото и да си направил, след време ще рухне. Без торта. Животът е колко да те задави с надежди и други от сорта.
На някой това му излежда ужасно. На мен ми изглежда забавно - животът за своята сламка се хваща... И кой е тогава удавник?!
Аз мога да плувам. И тортата нося, с примамливо-тайнствен привкус. Животът е колкото да те ядосва.   Смъртта е блажена почивка.
Венцислав Василев

въдица
Настъпва те с подострено копито на битието дивото магаре. Препъваш се пред него и се питаш дали ще можеш да се изпревариш. Обаче дългоухото е зорко, каквито и маневри да покажеш - историята с вързания морков е с леко завъртяни персонажи. При всеки дребен повод се обажда магарето - безспорно гласовито. Но сам си преценил, че ти е важно на битието тъпото копито. Подостря го стремежът ти към края на някоя си цел. И сам се гониш. Говоря си... А вярваш ли - все тая.   Но аз си яздя питомното конче.
Венцислав Василев

не съвсем абстрактно
Началото е фикция, която се допуска.  Но няма нощ, облечена в начало.  Животът е нахлузил усмирителната блузка,  смирено предпочел да е нахалост.
Но няма нощ, която е облечена изобщо  и в техните прозрачни капиляри  човешките мълчания и истини прохождат -  родени преждевременно, а стари.
И нощите ги кърмят с тъмно мляко за закуска,  а твърдата храна е в друга фаза*.  Началото е фикция, която се допуска.  Добре поне, че краят е доказан.
----------------------------------------------------  * - "С мляко ви храних, не с твърда храна;  защото още не можехте да го приемете,  а и сега още не можете."  1 Коринтяни 3:2
Венцислав Василев

най-глупаво
Ще бъда празен, като къща, продухана от вековете - да можеш тихо да се връщаш когато в себе си усетиш уют или необходимост,  копнеж за себепомирение. И няма да разместя нищо, за да се видиш подир време в попилите дъха ти мебели, дори в прахта от ожидания и в тишина да се съвземеш  от изтощително изгнание.
И щом под звездната застиналост вратата ми едва проскърца, ще видиш в себе си, че именно   това от векове си търсила.
Венцислав Василев

възприятия
Затварям се в това, което виждаш. И няма да те изненадвам никак. Ще съм една психична неподвижност, която без да искаш си повикала. Отказвам се от своята реалност, оставам само жест в деня ти, навик. Отучвай се от мен, но много бавно, невероятно бавно ме забравяй. Ще бъда прах по снимките ти. Бримка на някакъв си стар чорапогащник, или пък на чорапчето за спинкане... Ще бъда нещо малко и прозрачно. И после, от един момент нататък ще липсвам вече, без да ми е мъчно, защото съм вървял безкрайно кратък   житейски път, но с тебе, неотлъчно.
Венцислав Василев

разумен да си... колко... две минути
Когато съм донейде обективен - извън инертността си и встрани от своите рутинни съпротиви и екзистенциалните вини, разбирам, че естествено излишен на дните ти съм – шепа суха шума. С ръждата от тъгата си ти пиша по идната ти пролет зимни думи.
Когато съм донейде обективен и виждам си погрешките отгоре и техните стремления се скриват, подобно на фалшивите им роли, завесите от сцената на твоя живот се вдигат бавно, да покажат, че аз не съм сред главните герои, не съм и от поддържащите даже.
Когато съм донейде обективен, затъкнал строго рошавите чувства със няколко рационални фиби, навярно съумявам да те пусна - от тесния прозорец на света ми плененият ти лик да излети. И вече е беззначно, че съм тъмен, щом тук не светят твоите черти.
Когато съм донейде обективен, посредством усвоен психичен трик заставам равновесно като нивел, наместил си мехурчето за миг, но сетне свършва въздухът и вдишвам, гърдите си разчепкал като вълна. А после,  както винаги,  ми липсваш. ...А после... обективен съм напълно.

Венцислав Василев

обективизация на мързела
О, нека да е куха ежедневност, с банално разписание. Добре ми е. Достатъчно бездруго съм напрегнат в минутката за себенаблюдение.
която като егото си пазя, преди в ненужността да я запратя. Удобно е в това еднообразие, почти наподобило тишината.  
Венцислав Василев

корабът в окото акостира
"Едното ми око гъмжи от призраци, а другото се мисли за единствено."  Виолета Христова 
Светът не е околна диалектика, а вътрешноприсъщо разделение - едното ми око разбира вехтото, а другото разчопля нови зрения.
Едното ми око е престъпление,  а другото - фалшив законодател. Едното ми око е с второ мнение, а другото е просто наобратно.
Едното слиза бързо с асансьора, а другото - търкаля се по покрива. Едното ми око дере и пори, а другото се прави на заоблено.
Едното ми око гъмжи от призраци, а другото се мисли за единствено.
И само в целостта на мрака - мисля си -   възможно е на взора ни пречистване.
Венцислав Василев





Гласувай:
2
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 1366424
Постинги: 675
Коментари: 1052
Гласове: 5286
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол