Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
27.11.2010 18:06 -
Мирът
Автор: ladydream
Категория: Политика
Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2010 18:07
Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 27.11.2010 18:07
Той синее в спокойните атоми
на незримия въздух край мен.
Пърха в звънкия смях на децата ни
и шепти в мълчаливия ден.
Тих, невидим, обгръща ме с тръпката
на уханната моя земя,
тъй отдавна забравила стъпките
на смъртта и вкуса на дима.
Ах, мирът -- благодатният, днешният.
Мир -- със кървави мъки роден.
Мир -- за който едва ли се сещаме.
С колко много войни е платен...
Той ми свети с небето си -- ясното,
от което изгрява денят.
Ден, във който отдавна зараснали
всички рани и спомени спят.
И трепти на ветреца от ласката
като смях на дете, като вик,
като цвете, поникнало в каската
на отдавна загинал войник...
Онзи ден още преди да се събудя напълно в цялото ми съзнание звучеше тази песен. Пях си я, докато се наслаждавам на сутрешното кафе, пях я из варненските улици привечер, после през нощта в банята...отеква в мен и сега...Не беше провокирана от поместения по-долу откъс, но смятам, че той е особено подходящ като допълнение към това усещане, което наистина малцина приемат и осъзнават...Мирът е ценност и истина, и необходимост априори, но той е и подарък, който няма еквивалент.
Ето нещо, на което може на ни научи общуването с /не/познати...Едно интересно писмо, което ме хвърли в размисъл, макар винаги да съм ценила свободата, която имаме сега:
"..ще ти разправя една силна история, в която за пръв път истински оцених нашето небе.
...и тя е определяща – защо усещам повече Blood red skies на Jud. Prst, пред ваниленото.
...някъде през 17-йсете години на моя живот, когато сдавахме задача С-2 на един от морските разрушители – ракетен катер 112 –„Тайфун”...
...в същност, скоро дъщеря ми , ми я припомни... качи се на тавана и свали картонената кутия от обувки, пълна с пагони, кокарди, знаци, символи... взе старият ми кобур от предишният ми „Макаров“, избърса го от прахта, за да сложи „новият пистолет“, купен за да гърмим по Коледа. С това събуди стари спомени за оня командир на ракетно – артилерийската бойна част на най- добрия ракетен катер – 112 „Тайфун“.
Едно е да си скромно и саможиво дете, да си любопитен младеж, привлечен от силата на природата, машините и бойните изкуства, - съвсем друго е да се чувстваш „богът на войната“, държейки „бика за рогата“ - ръкохватките на „прибор 101“, с който се извършва запуск и контрол на четирите крилати ракети, и да си в ролята на командир, отговорен с постъпките си за много човешки съдби. ...а бях само на 17...
...много спомени имам за хубави и трудни мигове... спомням си първият сблъсък със смъртта, за който ще разправя –
... при едно от ученията играехме изнесен пост за наблюдение. Катерът летеше някъде на 40 мили от брега посока изток- югоизток, дълбоко в „силите на противника“ Нощ, времето гадно, а морето пет пъти по- гадно. Зад кърмата десет метра отработен воден стълб и двеста метра ивица от пяна. Катера се мята от вълна на вълна с около 36 възла и сменя поворотите като ранен звяр. Вътре реват на пълна мощност три - петдесет и шест цилиндрови, самолетни двигателя с общо 15 хиляди коня. Вият турбини, бучат генератори, пищят преобразуватели, чаткат силсини. Светят безброй лампички от всевъзможни прибори за управление. Дим от дизели и йонизация. Самите ние се мятаме от ракетна атака в ПВО- отбрана, от борба за живучест - запушване на пробойни, до гасене на пожари. И пак ракетна атака, и пак... команди, доклади, трополене, суматоха, умора, рев, вой, грохот на огромни вълни, качка, мрак, сол и студ.
...кошмарът би бил пълен, ако не използвахме бордовите имитатори, а истинската мощ на оръжията ни. Вече бяхме минали границата на възможностите си, а адреналинът отдавна ни се бе изчерпал, когато се чува „двигатели на среден ход, материалната част в походно положение“. Влиза командирът в бойна рубка и съобщава: „другари, изпълнихме успешно бойната задача, катерът е потопен... и... ние сме на дъното.“ Всички в миг се спряхме и се умълчахме. Гледахме странно замислени някъде в двуметровата тиня на 270 метра надолу в черния ад.
...после помня... какво се четеше в очите ни, когато си кимнахме, стиснали зъби.
И после... на другия ден, слезли на пирса в базата можеше да кажем една единствена истинска фраза: „Живи Сме, Копелета!!!” ...дълго време вървях усмихнат, с разширени като на наркоман зеници и се радвах на всичко около мен. Нищо че земята още се вдигаше и спускаше със собствената честота на ракетния катер, чиито генератори укротено бучаха на пирса зад нас, а бойните антени и зенитните установки гордо сочеха небето... ...и тогава видях че небето беше удивително красиво – яркосиньо, свободно, наше... Как да обясня на хората какво е война? Да имаш способности да сваляш самолети, да потапяш кораби, но да се бориш да останеш неуязвим. Да контролираш ядрени бойни глави, играейки си с огъня на ада, да изпълняваш заповеди и да умреш при изпълнението им, в защита на България. Как да обясня за какво така се радвах като се уволнявах и за какво така лесно пренебрегвах смешната, дребнава житейска суета... а през какви ли не трудности и подготовки сме минали за да се радвате на... ех... ...и разбира се, приемаме със снисхождение когато 15 – 20 годишни деца ни пренебрегват с надменен, но празен поглед, дъвчейки дъвка... те дори няма как да осъзнаят факта, че благодарение на нашето бойно съвършенство родителите им тогава са спели спокойно... и без гащи.
...и като епилог – като става въпрос за лирика... нашата е със значителна еквипотенциална разлика от вашата - нежна ...ванилена, но според мен нашата е несравнимо по- мощна, защото съдържа думички като: приятелство, защита, дълг, вплетени в платното на идеята – да служим на Народа на Република България.
... и не се сърди Милена, приеми го с усмивка, ... но бих желал, когато споменаваш нашето красиво небе, скришом да сведеш поглед, да затвориш очи за миг, и да благодариш на дефендърите му. "
А.А. /благодаря за историята!/
на незримия въздух край мен.
Пърха в звънкия смях на децата ни
и шепти в мълчаливия ден.
Тих, невидим, обгръща ме с тръпката
на уханната моя земя,
тъй отдавна забравила стъпките
на смъртта и вкуса на дима.
Ах, мирът -- благодатният, днешният.
Мир -- със кървави мъки роден.
Мир -- за който едва ли се сещаме.
С колко много войни е платен...
Той ми свети с небето си -- ясното,
от което изгрява денят.
Ден, във който отдавна зараснали
всички рани и спомени спят.
И трепти на ветреца от ласката
като смях на дете, като вик,
като цвете, поникнало в каската
на отдавна загинал войник...
Онзи ден още преди да се събудя напълно в цялото ми съзнание звучеше тази песен. Пях си я, докато се наслаждавам на сутрешното кафе, пях я из варненските улици привечер, после през нощта в банята...отеква в мен и сега...Не беше провокирана от поместения по-долу откъс, но смятам, че той е особено подходящ като допълнение към това усещане, което наистина малцина приемат и осъзнават...Мирът е ценност и истина, и необходимост априори, но той е и подарък, който няма еквивалент.
Ето нещо, на което може на ни научи общуването с /не/познати...Едно интересно писмо, което ме хвърли в размисъл, макар винаги да съм ценила свободата, която имаме сега:
"..ще ти разправя една силна история, в която за пръв път истински оцених нашето небе.
...и тя е определяща – защо усещам повече Blood red skies на Jud. Prst, пред ваниленото.
...някъде през 17-йсете години на моя живот, когато сдавахме задача С-2 на един от морските разрушители – ракетен катер 112 –„Тайфун”...
...в същност, скоро дъщеря ми , ми я припомни... качи се на тавана и свали картонената кутия от обувки, пълна с пагони, кокарди, знаци, символи... взе старият ми кобур от предишният ми „Макаров“, избърса го от прахта, за да сложи „новият пистолет“, купен за да гърмим по Коледа. С това събуди стари спомени за оня командир на ракетно – артилерийската бойна част на най- добрия ракетен катер – 112 „Тайфун“.
Едно е да си скромно и саможиво дете, да си любопитен младеж, привлечен от силата на природата, машините и бойните изкуства, - съвсем друго е да се чувстваш „богът на войната“, държейки „бика за рогата“ - ръкохватките на „прибор 101“, с който се извършва запуск и контрол на четирите крилати ракети, и да си в ролята на командир, отговорен с постъпките си за много човешки съдби. ...а бях само на 17...
...много спомени имам за хубави и трудни мигове... спомням си първият сблъсък със смъртта, за който ще разправя –
... при едно от ученията играехме изнесен пост за наблюдение. Катерът летеше някъде на 40 мили от брега посока изток- югоизток, дълбоко в „силите на противника“ Нощ, времето гадно, а морето пет пъти по- гадно. Зад кърмата десет метра отработен воден стълб и двеста метра ивица от пяна. Катера се мята от вълна на вълна с около 36 възла и сменя поворотите като ранен звяр. Вътре реват на пълна мощност три - петдесет и шест цилиндрови, самолетни двигателя с общо 15 хиляди коня. Вият турбини, бучат генератори, пищят преобразуватели, чаткат силсини. Светят безброй лампички от всевъзможни прибори за управление. Дим от дизели и йонизация. Самите ние се мятаме от ракетна атака в ПВО- отбрана, от борба за живучест - запушване на пробойни, до гасене на пожари. И пак ракетна атака, и пак... команди, доклади, трополене, суматоха, умора, рев, вой, грохот на огромни вълни, качка, мрак, сол и студ.
...кошмарът би бил пълен, ако не използвахме бордовите имитатори, а истинската мощ на оръжията ни. Вече бяхме минали границата на възможностите си, а адреналинът отдавна ни се бе изчерпал, когато се чува „двигатели на среден ход, материалната част в походно положение“. Влиза командирът в бойна рубка и съобщава: „другари, изпълнихме успешно бойната задача, катерът е потопен... и... ние сме на дъното.“ Всички в миг се спряхме и се умълчахме. Гледахме странно замислени някъде в двуметровата тиня на 270 метра надолу в черния ад.
...после помня... какво се четеше в очите ни, когато си кимнахме, стиснали зъби.
И после... на другия ден, слезли на пирса в базата можеше да кажем една единствена истинска фраза: „Живи Сме, Копелета!!!” ...дълго време вървях усмихнат, с разширени като на наркоман зеници и се радвах на всичко около мен. Нищо че земята още се вдигаше и спускаше със собствената честота на ракетния катер, чиито генератори укротено бучаха на пирса зад нас, а бойните антени и зенитните установки гордо сочеха небето... ...и тогава видях че небето беше удивително красиво – яркосиньо, свободно, наше... Как да обясня на хората какво е война? Да имаш способности да сваляш самолети, да потапяш кораби, но да се бориш да останеш неуязвим. Да контролираш ядрени бойни глави, играейки си с огъня на ада, да изпълняваш заповеди и да умреш при изпълнението им, в защита на България. Как да обясня за какво така се радвах като се уволнявах и за какво така лесно пренебрегвах смешната, дребнава житейска суета... а през какви ли не трудности и подготовки сме минали за да се радвате на... ех... ...и разбира се, приемаме със снисхождение когато 15 – 20 годишни деца ни пренебрегват с надменен, но празен поглед, дъвчейки дъвка... те дори няма как да осъзнаят факта, че благодарение на нашето бойно съвършенство родителите им тогава са спели спокойно... и без гащи.
...и като епилог – като става въпрос за лирика... нашата е със значителна еквипотенциална разлика от вашата - нежна ...ванилена, но според мен нашата е несравнимо по- мощна, защото съдържа думички като: приятелство, защита, дълг, вплетени в платното на идеята – да служим на Народа на Република България.
... и не се сърди Милена, приеми го с усмивка, ... но бих желал, когато споменаваш нашето красиво небе, скришом да сведеш поглед, да затвориш очи за миг, и да благодариш на дефендърите му. "
А.А. /благодаря за историята!/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. КВАЛИФИЦИРАН ПСИХОЛОГ ПЛАМЕНА ИВАНОВА
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ