Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2010 18:06 - Мирът
Автор: ladydream Категория: Политика   
Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.11.2010 18:07


   Той синее в спокойните атоми
на незримия въздух край мен.
Пърха в звънкия смях на децата ни
и шепти в мълчаливия ден.

Тих, невидим, обгръща ме с тръпката
на уханната моя земя,
тъй отдавна забравила стъпките
на смъртта и вкуса на дима.

Ах, мирът -- благодатният, днешният.
Мир -- със кървави мъки роден.
Мир -- за който едва ли се сещаме.
С колко много войни е платен...

Той ми свети с небето си -- ясното,
от което изгрява денят.
Ден, във който отдавна зараснали
всички рани и спомени спят.

И трепти на ветреца от ласката
като смях на дете, като вик,
като цвете, поникнало в каската
на отдавна загинал войник...

       Онзи ден още преди да се събудя напълно в цялото ми съзнание звучеше тази песен. Пях си я, докато се наслаждавам на сутрешното кафе, пях я из варненските улици привечер, после през нощта в банята...отеква в мен и сега...Не беше провокирана от поместения по-долу откъс, но смятам, че той е особено подходящ като допълнение към това усещане, което наистина малцина приемат и осъзнават...Мирът е ценност и истина, и необходимост априори, но той е и подарък, който няма еквивалент.

       Ето нещо, на което може на ни научи общуването с  /не/познати...Едно интересно писмо, което ме хвърли в размисъл, макар винаги да съм ценила свободата, която имаме сега:


"..ще ти разправя една силна история, в която за пръв път истински оцених нашето небе.
...и тя е определяща – защо усещам повече Blood red skies на Jud. Prst, пред ваниленото.
...някъде през 17-йсете години на моя живот, когато сдавахме задача С-2 на един от морските разрушители – ракетен катер 112 –„Тайфун”...
...в същност, скоро дъщеря ми , ми я припомни... качи се на тавана и свали картонената кутия от обувки, пълна с пагони, кокарди, знаци, символи... взе старият ми кобур от предишният ми „Макаров“, избърса го от прахта, за да сложи „новият пистолет“, купен за да гърмим по Коледа. С това събуди стари спомени за оня командир на ракетно – артилерийската бойна част на най- добрия ракетен катер – 112 „Тайфун“. 
Едно е да си скромно и саможиво дете, да си любопитен младеж, привлечен от силата на природата, машините и бойните изкуства, - съвсем друго е да се чувстваш „богът на войната“, държейки „бика за рогата“ - ръкохватките на „прибор 101“, с който се извършва запуск и контрол на четирите крилати ракети, и да си в ролята на командир, отговорен с постъпките си за много човешки съдби. ...а бях само на 17... 
...много спомени имам за хубави и трудни мигове... спомням си първият сблъсък със смъртта, за който ще разправя –
... при едно от ученията играехме изнесен пост за наблюдение. Катерът летеше някъде на 40 мили от брега посока изток- югоизток, дълбоко в „силите на противника“ Нощ, времето гадно, а морето пет пъти по- гадно. Зад кърмата десет метра отработен воден стълб и двеста метра ивица от пяна. Катера се мята от вълна на вълна с около 36 възла и сменя поворотите като ранен звяр. Вътре реват на пълна мощност три - петдесет и шест цилиндрови, самолетни двигателя с общо 15 хиляди коня. Вият турбини, бучат генератори, пищят преобразуватели, чаткат силсини. Светят безброй лампички от всевъзможни прибори за управление. Дим от дизели и йонизация. Самите ние се мятаме от ракетна атака в ПВО- отбрана, от борба за живучест - запушване на пробойни, до гасене на пожари. И пак ракетна атака, и пак... команди, доклади, трополене, суматоха, умора, рев, вой, грохот на огромни вълни, качка, мрак, сол и студ.
...кошмарът би бил пълен, ако не използвахме бордовите имитатори, а истинската мощ на оръжията ни. Вече бяхме минали границата на възможностите си, а адреналинът отдавна ни се бе изчерпал, когато се чува „двигатели на среден ход, материалната част в походно положение“. Влиза командирът в бойна рубка и съобщава: „другари, изпълнихме успешно бойната задача, катерът е потопен... и... ние сме на дъното.“ Всички в миг се спряхме и се умълчахме. Гледахме странно замислени някъде в двуметровата тиня на 270 метра надолу в черния ад.
...после помня... какво се четеше в очите ни, когато си кимнахме, стиснали зъби.
И после... на другия ден, слезли на пирса в базата можеше да кажем една единствена истинска фраза: „Живи Сме, Копелета!!!” ...дълго време вървях усмихнат, с разширени като на наркоман зеници и се радвах на всичко около мен. Нищо че земята още се вдигаше и спускаше със собствената честота на ракетния катер, чиито генератори укротено бучаха на пирса зад нас, а бойните антени и зенитните установки гордо сочеха небето... ...и тогава видях че небето беше удивително красиво – яркосиньо, свободно, наше... Как да обясня на хората какво е война? Да имаш способности да сваляш самолети, да потапяш кораби, но да се бориш да останеш неуязвим. Да контролираш ядрени бойни глави, играейки си с огъня на ада, да изпълняваш заповеди и да умреш при изпълнението им, в защита на България. Как да обясня за какво така се радвах като се уволнявах и за какво така лесно пренебрегвах смешната, дребнава житейска суета... а през какви ли не трудности и подготовки сме минали за да се радвате на... ех... ...и разбира се, приемаме със снисхождение когато 15 – 20 годишни деца ни пренебрегват с надменен, но празен поглед, дъвчейки дъвка... те дори няма как да осъзнаят факта, че благодарение на нашето бойно съвършенство родителите им тогава са спели спокойно... и без гащи. 
...и като епилог – като става въпрос за лирика... нашата е със значителна еквипотенциална разлика от вашата - нежна ...ванилена, но според мен нашата е несравнимо по- мощна, защото съдържа думички като: приятелство, защита, дълг, вплетени в платното на идеята – да служим на Народа на Република България.
... и не се сърди Милена, приеми го с усмивка, ... но бих желал, когато споменаваш нашето красиво небе, скришом да сведеш поглед, да затвориш очи за миг, и да благодариш на дефендърите му. "

А.А. /благодаря за историята!/







Тагове:   път,   писмо,   осъзнаване,   Мирът,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2000552
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031