Прозрения и смирения :: Да отделиш време за приятелите от Фейсбук

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2010 09:23 - Да отделиш време за приятелите от Фейсбук

Автор: ladydream Категория: Технологии

Прочетен: 1118 Коментари: 0 Гласове:

Първото ми неделно кафе започна с прочитането на един много провокиращ постинг, адресиран като отговор до виртуален приятел на автора. Написаната в този епистоларен стил статия ме впечатли и реших да я споделя с вас, разбира се, след като получих разрешение да я публикувам. Надявам се да откриете своите истини и позиции и да намерите нужния баланс-между хигиената на общуването и енергията на споделянето и близостта.
Фантастичен, релаксиращ и смислен ден ви желая!

M.

"Пиша искрено и лично като отговор на мои приятели защо съм във фейса. Някои от тях ме обвиняват смело, че мястото на един духовен човек не е тук. Че духовният човек няма време за губене. Да си призная, тези думи не ме притесниха особено. Защото, първо, разбирам духовните практики като личен опит за пълно възстановяване на единството и на увредената ни представа за човешката същност. И,второ, защото любовта, за която говоря, обхваща всички аспекти от битието на човека – от прехраната му до натискането на клавишите пред монитора.

Честно, не мога да си отговоря защо се заплесвам по фейса. Може би заради всички, които споделят с мен своите радости и въпроси. А иначе без нета разстоянието между мен и моите приятели е голямо, а другите начини за общуване са по-трудни. Както казвам: по-лесно е чат вместо път – букът стопява разстоянията. Знам, че тук не е истинско и че в този виртуален свят във всеки момент можеш да се отречеш от свои думи, дори спокойно да преувеличиш, или да зачеркнеш приятелство заради печатна грешка. Но за мен специално общуването тук е истинско, каквото е и в естествената ми среда.

Не мога да си отговоря още защо избрах и във фейса да говоря за любовта, която е толкова криво разбирана и отхвърляна, от която толкова много се страхуваме. Лично аз знам, усещам и вярвам, че една от основните цели в живота ми е да живея любовта – не само да говоря за нея, не да я описвам, нито да я хиперболизирам. Любовта няма нужда от проповядване. Тя има изтормозен вид точно защото с нея винаги сме половинчати. Хем искаме да я чувстваме и тя да вдъхновява живота ни, хем не можем да се справим със себе си и с блокиращите страховити мисли. Свикнали сме да се търпим в състоянието, в което се намираме, учим се да преглъщаме обиди, да се затваряме в себе си неразбрани и да търпим всичко случващо се с нас. А ако не успеем да се справим със себе си, оставяме на дните от следващия ни живот да коригира пропуските.

Все по-често искам да говоря за любовта, защото усещам крещяща нужда нейният амортизиран вид отново да се реабилитира. Приятели, трябва да включим Любовта в Червената книга като застрашен от изчезване биологичен вид. Защото точно средата на Любовта подхранва живота. Какво ще правим, приятели, ако Любовта изчезне? Не рискуваме ли така бъдещето си, не рискуваме ли да я изгубим напълно? Трябва да си спомним Закона, който я защитава, защото тя е крехка, когато е далеч от нас, и изключително могъща, когато я внедряваме в живота си."

Усещам, че всички ние имаме нужда от истината за любовта - тази любов, която се разкрива и в моя живот - буреносна (поне така изглежда) и същевремено деликатна, необсебваща и безусловна... Любовта, която ме освободи от страха, изправи ме на крака и ми посочи Светлината – мястото, от което съм дошъл…

Автор: Миро Митев