Слушам тия песни, живи и значими в незначимия ми донякъде животец и се гмуркам в мътилките на преживяното с надежда да изплувам от /само/съжалението и /не/нужността на всичко случващо се.

Имам да пиша важна изпитна тема и да се справям с внасянето на естетика в битовия хаос, но не мога да се мотивирам и отдам на тия приоритетни към момента задачи... Дъждовно ми е, макар навън да е глухо и сухо, неспокойно ми е, въпреки свежия, ведър и релаксиращ ден, който имах.Чувствам се нежна, тиха и замислена, позитивна, но по своему ми е тъжно...Тъжно- за краткостта на чувствата и изменчивостта на човешката природа. Глупаво сме може би възпитавани, не смея да твърдя-устроени, но е кошмар да си разкъсван между мисълта и усещането и нужността да си единствен/ата за някой, както и той за теб, но осъзнаваш че всеки е свободен и любовта е в това да искаш другия да е щастлив...а рано, късно или винаги той е щастлив не само с теб и има нужда не само от теб...Есента буди много чувства, емоции, мисли-за преходните и вечните неща, за вятъра, който отнася миговете и издухва сълзите от лицето ни...За глътчицата щастие и илюзиите в които живеем.

http://www.youtube.com/watch?v=WB9w3-v0BNE

Като есенен лист любовта се олюлява и заспива в хладината на мокрия студен асфалт...Но миг преди да потъне в кадифената ласка на калта някой улавя този лист в ръцете си, загледан в неговата крека красота и го съживява с усмивката си. Късната любов-тя не винаги е гаранция за по-смислени отношения, но е шанс да изживеем своите представи за любовта или да си създадем нови такива...Тя е като кестен за късмет в джоба, лек срещу напрежение,мълчалив жест или мирис на зъзнещо море...Късната любов е само спирка по пътя, където гостоприемно ни подават топли пантофи и чаша чай, а дали ще се почувстваме у дома и колко дълго ще останем-за вечност или миг никой не знае...

Още за пропуснатите или наваксани мигове тук:

http://ciele.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/26/kysna-liubov.354313