Ние живеем в гарсониера.
Има място за теб и за мен.
И допълва приятната атмостфера
пълният с пране леген.

Има място за децата ни, двете.
Има място за любов и мечти
Малко тесно е за стиховете,
но и тях ги побирам. Почти.

И какво, че вечеряме прави
Тази кухня не е за креват...
Ала няма какво да се прави-
трябва щерките нейде да спят!

В коридора се движим на смени-
закачалка, хладилник, бюфет.
Ала всичко това според мене
има свой ползотворен ефект

И какво, че вечеряме прави
Тази кухня не е за креват
Ала няма какво да се прави-
трябва щерките нейде да спят!

Всяка вещ отстрани ни притиска
и събира глава до глава
Ала щом са ни устните близко
то какво по-добро от това?!?

И какво, че вечеряме прави-
тази кухня не е за креват...
Ала щом са ни устните близко
то какво по-добро от това?!?

някой да знае кой е авторът?

И този текст е много интересен! Как ли би звучала песента?:)

аз нямя да го обсъждам. Ще добавя само, че идиличната картина едва ли ще се хареса на най-последнанага популация девойки, която има по-комерсиален мироглед.

Категорично е така, но в природата властва закона за баланса, затова винаги има равновесие и палачинката си се оБръща рано или късно...В мелачката на ценности оцеляват нужните такива...Вярно, лъха си песента на нафталин, но пък и разнася приятния полъх на неподправена носталгия към времето, когато думичките уют, семейство, сплотеност, нежност, опора и т.н. бяха заредени със смисъл, а не звучаха като архаизми.

Да не би сегашните "големи" жилища, събрали незнайно как в необятните си 60кв.м. спаля, хол, кухня и детска да не са същите душегубки, само че за много повече пари?

Да! Съвсем точно!