Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2010 23:35 - Нещичко за любовта
Автор: ladydream Категория: Тя и той   
Прочетен: 3641 Коментари: 8 Гласове:
3

Последна промяна: 22.11.2010 23:49


        Понякога и аз си мисля, че знам нещичко за любовта...Убедена в своите наблюдения, опит и интуиция си казвам: "Не, тоя път ще се получи...Той е всичко, което съм искала". Минава време и осъзнам с иронична усмивка, че съм отново в стартова позиция и че при всяка една нова връзка ти се налага да забравиш всичко преживяно преди, защото правилата не важат. Единствено, което сякаш се повтаря неизменно, са ония болезнени моменти, когато нещата просто не вървят, независимо от причините, довели до това. Става така, че и няколкото минути ти се струват разтеглени до безкрайност, ако обстоятелствата са достигнали до фаза на доизтърпяване, а дните в очакване да се случи някакво чудо се превръщат в една тиха агония.
    "Дзън!" и в мислите отгекват онези премълчани или недоизказани неща, които те карат да изкрещиш от безсилие. В очите не танцуват щастливи спомени, а се препъват сподавени желания и разсърдени несъответствия. Той те избягва демонстративно. Игнорира те тихо. Търси клиширани оправдания. Спори разпалено, обвинява /се/, иска да го разбереш, самосъжалява се, наказва те или красноречиво мълчи. А от време на време прави някой дъхоспиращ, сърцетрогващ внезапен жест, който напълно да те обърка, дори когато си взела категорично решение. И все пак си мислиш, че /го/ обичаш. Че не можеш сама. Че е толкова хубаво да бъдете като всички сладникави двойки, които се държат за ръце и не отлепят поглед един от друг през умилителната неделна разходка. Тя се усмихва, а той я снима прехласнат. Той и прошепва нещо мило в ухото, тя грижовно му изтупва прашинките от дрехите. Цвърчат птички и ухае на омайни треви. Небето е необичайно чисто и синьо, всички наоколо сякаш са залети със сироп за баклава-усмихнати, доволни и блажени.
     Само твоят ден нещо не е таман. Сметките ти излязоха криви. Устните ти са изпръхнали и нахапани, но не от двучасови целувки, а от невротични навици. И не е нужно да си психолог за да разбереш, че те изразяват незадоволеност и са външна извява на вътрешен протест на онази част от теб, която сърдито се инати:"Не е честно!"Ами не е! Но животът е въпрос на адаптивност, а не на справедливост. И знаеш добре, че всичко е преодолимо, че Бог не ни дава изпитания, които не са по силите ни и че понякога човек надраства неочаквано себе си. И това може да стане както и с годините, така и за една нощ.
    Когато спреш да придаваш тежест на нещата да се случват "на всяка цена" и да са огледални на твоите виждания, разбирания, усещания и очаквания, сякаш лабиринтът сам ти по/дс/казва пътя и приемаш неизвестното като най-примамливото приключение. Защото знаеш, че винаги има хепи-енд. И той може да бъде както раздялата, така и преоткриването на себе си и на човека до теб, на живота като такъв или в това да оцениш приятелите, които останаха до теб, в моментите на твоята слабост. Няма напразни препятствия и ненужни усилия. А понякога най-голямото усилие е да успееш да се пуснеш по течението...Тогавя няма да има значение дали знаеш или не нещичко за любовта. Тя просто ще е превърнала пътя ти в усмивка, мислите ти в истина, а себе си- в реалност.

ladydream





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Колкото и да ми се иска да се отпусна в ...
23.11.2010 01:04
Колкото и да ми се иска да се отпусна в мен остава усещането че може да се загубим.А това вече не бих могла да надскоча като проблем.Откакто те намерих , за мен е дуг света. Аз живея пълноценно и смислено.Как да си позволя лукса да не те търся , да не искам да съм с теб или да оставя на случайността цялото съкровище което имам-ТЕБ.Любовта ми е много силна и непоколебима, обичта ми е също достатъчно адаптивна .Виждам че само ти си до мен и ме подкрепяш, че ти ме разбираш.А това е повече от всичко на този свят.
цитирай
2. ladydream - Привет, тайнствено блогонадзъ...
23.11.2010 09:56
Привет, тайнствено блогонадзъртаща лейди! Идея нямам какво се крие зад думите, нито коя е личността зад тази анонимна споделителност, но така или иначе това е опция на блога, която не съм забранила-не ми се занимава с одобряване на коментари и проследяване на регистрации. Денят днес е изключително симпатичен и ми се ще да се претопи в също толкова готина нощ. Позволявам си това отклонение, с идеята, че не ми се влиза в роля на душевен хирург и не знам какво да коментирам и посъветвам, нито ми се гадае от кого са написани и за кого са предназначени думите ти. Радвам се, че живееш "пълноценно и смислено", а има една мисъл, че случайността е логика на Бога.

По повод инсомните ми лимкописи-никой по никакъв начин не ангажирам читателите на блога с емоционалната си опитност, нито вменявам своя житейска философия. Ако някой открие нещо, което му се струва ефективно и сред хаоса от мисли има такива, които го кефят-може спокойно да си ги експлоатира по удобен за него начин. Но преди всичко човек трябва да се научи сам да се мотивира, сам да открива смисъла и посоката, сам да достига до прозрения, а понякога дори и да живеее сам. Когато преодолее чувството за самотност и несподеленост, ще се събуди от илюзията и ще преоткрие нужните /си/ истини.
цитирай
3. анонимен - Здравей, жена мечта!
24.11.2010 00:26
Бих казал, че отскоро те познавам и то чрез думите ти - огледало на душата. Очите ти ли? - тях дори не съм ги виждал, но нима ще ми попречи нещо да се удивлявам?! Защо, кажи защо опитваме се всички да мислим, че нещичко за Любовта си знаем? Нима наука тя е? Или пък сложна теорема, отдавна от велики умове доказана?
Защо пък да не вземем следната теория - че Любовта е толкова различна, колкото на брой са хората. Във всеки ум, различен образ (вз)има, и всяко спиращо дъха сърцевълнение, в душите ни приема странни отражения.
Защо ли мисля си, че тя е по-голямата сестра на вярата - копнееш я, но винаги прегръщаш вятъра, до теб е и ти дава сили, но в шепите остават само пясъчни мотиви...
И все пак знаем, че я има, защото силно вярваме в това. В различни роли търсим я и я намираме, понякога в поизкривени от обичане лица. А друг път крие се в усмивка детска, във вятъроразрошена коса, в бутилка старо вино или в очите на красиво плачеща жена...
Това е Тя - неразгадана, силна, нежна, изгаряща, умовладееща, сърцеразбиваща и спираща дъха - така е да, Тя има много имена.
Единствено е хубаво да забравяме, че Любовта от Бога дар е, а не проклятие, защото Той самият е всъщност Тя.

Ух! Май лекичко залитнах в словоблудство... ;-) Простете - нищо лично. По-скоро сърдечно-нетипично ;-)
цитирай
4. ladydream - Добре, не крия, коментарът ме за...
24.11.2010 22:07
Добре, не крия, коментарът ме зарадва и развесели...Нужна ли е подобна анонимност обаче...Осмелявам се да споделям доста лични неща в блога си и не се чувствам уязвима, но това си е избор на коментиращите...Красивописите се интересни, стават за отделен постинг. Това с превъплащенията на любовта като "умовладееща" и скрита "във вятъроразрошена коса" ме впечатлиха ;-))
цитирай
5. анонимен - О! Въобще не бе нарочно. Не умопр...
24.11.2010 23:19
О! Въобще не бе нарочно. Не умопрецених, че анонимно коментирам и за да не бъда сянка, трябва да се регистрирам :-)
Но булото ще бъде нежно вдигнато, и в пърхаща задачка ще бъде скрито името.
Посоката е очеявно предполагана - последвах линка от фейсбука и той отведе ме до тука, но в мрежата соци(алн)опатили, досещаш се - не сме приятели :-)
цитирай
6. ladydream - схванах, нищо че съм блондинка под ...
24.11.2010 23:31
схванах, нищо че съм блондинка под прикритие... с мойте камъни по мойта глава...за приятелството вече знаеш...аз няма да римоотвръщам в словохрумия, вземи си регистрирай блог-бих надничала там...имаш явно афинитет към игродумия и светонаблюдателни изявления-дерзай...а и тук има доста интересно мислещи и пишещи-колкото повече, толкова повече...току -виж си се сдобил с цяла тайфа приятели ;-P Клоунът не може винаги да е тъжен. Готина вечер и усмивки!
цитирай
7. donvitoff - Хе-хе, впечатлен съм, браво! Ми...
25.11.2010 10:24
Хе-хе, впечатлен съм, браво! Мислех още снощи да отговоря, но нямах интернет, а писането от телефона достатъчно ме изтормози на предния коментар :-)
Не е ли то да се пръсторазвихря, галейки своята клавиатура като Клайдерман... не ми го хвали :-)
Колкото до блога - имам регистриран - http://donvitoff.blogspot.com/
Но какво от това?! И без друго не съм писал нищо мое и лично там, а само съм копирал разни текстове, които са ме впечатлили в даден момент от живота ми, когато съм преживявал някакви драми... Нещо не мога да асимилирам идеята за бордовия дневник. А може би ми е по-лесно да се разгръщам в не свои води ;-)
Специално ти, Миленски, ме остави без дъх в момента, в който с очите си докоснах думите ти. Не, не правя комплименти или куртоазни хвалебствословия - казвам самата истина. Сякаш за миг видях душата си в огледало, но не какво да е, а от тези увеличителните. Видях я малко попорастнала и доразвита, бе гола, но изправена, белязана от белези, но годра и знаеш ли какво - тя бе свободна!
Навлизайки, четейки имах усещането, че доближавам към първопричината за термоядрения синтез на Слънцето ;-) Което може и да бъде малко плашещо (и парещо). :-)))
Носиш много енергия, чак ти се чудя, а може би и малко, съвсем другароискрено, ти завиждам ;-)
Няма да използвам клишета - носи си кръста, жена красивословосплитаща!
Поздрави!
цитирай
8. mogadapomogna - :)
20.06.2012 00:05
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2000536
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031