Предупреждавам, че написаното по-долу не е високохудожествен текст и не претендира за някаква стойност, а е просто ода, която виси в нужника в апартамента.Писала съм я в момент на шантава промисъл, преди няколко години, но сега реших да я споделя и тук.

          Нужникът, както най-точно са го дефинирали някога, е може би единственото място в бетонирания ни живот, където доброволно и с охота оставаме по необходимост сами със себе си. Този, обикновено невзрачен обект, е едно от най-гениалните творения и се е превърнал в наш микрокосмос, в своеобразен оазис на уединението и освобождението.
         В тази свята дупка никой не те гледа подозрително, не следи неописуемите ти гримаси и не пита:"Какво правиш тук?" Оставаш насаме със своите спазми и музикални изпълнения и нямаш никаква нужда да ги споделяш публично.
        Всеки възприема някак естествено WC-пространството като своя територия, която мълчаливо поема всякакви въздишки, стонове, облекчителни стенания и ухания, съпътстващи интимните ни преживявания, случващи се между тези стени.Нечий пронцателен ум ни е осигурил нещо повече от изолация от света-подарил ни е отдушник за стресовия ни живот-кът за размисъл и прозрение, катализатор на идеи и умотворения.
            Когато ни е много тягостно и подтиснато от простотии е достатъчно да пуснем в ход въображението си. И единствено да си представим врага /било той шеф, колега, нафуката бивша възлюбена или настоящ любовник на половинката, новия досаден съсед, оная скрипя и т.н.../., парадиращ/и с високо положение или самочувствие, притиснат/и от своята малка или голяма нужда /в това число и пост-алкохолна/ в тази специална стаичка. Какъв по-добър начин да прогониш стреса с доза смях или поне иронична усмивка?
           А на вас, които четете тези редове и нескрито се възмущавате или кефите на моите словоизлеяния, пожелавам да си свършите работата, за която сте влезли тук
/ако не сте забравили вече каква е ;-)

Милена Белчева
2003

 

Мда, не очаквам единомишленици, нито възторзи, просто споделих разномислия...Иначе темата може да се разшири, относно развитието на ергономичността и дизайна на тоалетните, да се проучи какви мисли спохождат хората по време на процеса, кой на каква перисталтика се радва и прочие простотии-поднесени научно или шеговито. Благодаря ти, че се включваш.

След дълги размишления по някакъв проблем, ми се налага да отида във въпросното място за размисъл и... изведнъж решението "ми просветва":))

Хаха, знаех си...
При мен се случва по-често под душа или в процес на задрямване. Важното е да има по-често нужни прозрения, мястото и начина са "подробности от пейзажа". Щедра на радости вечер!