Близвам ухание, сгушено в меката хлътка-
там, зад ушето, трептикаща в унесен ритъм.
Пръстчета свивам към твоите пръсти в прегръдка,

 
Някакво никакво
 

 Знам я като норвежки фолклор, малко по-приятно разказана, но за да не преписвам от книжката, ето същата приказка като замисъл в превод на написанато от Андерсен.
Любима ми е от дете и винаги така съм си представяла идеалното семейстро и ...

 Живял си Адам в Рая. Бил съвсем сам. И Господ му казал:
- Ще ти дам жена - Ева.
И му дал...

            Поезията започва от възприятието. Тя е сетиво за същината, нейните проявления и скритите взаимовръзки в тези проявления. 
Поезията продължава в един алхимичен процес на утаяване и коагулация, за да представи пред очите на...