Надига се до кипване и лепкаво разлива
по устните ми сладост, когато те оптивам.
Очите ти чертаят копнежни диаграми,

 По пръстите процежда се залязващото време
по кожата попиват въздишки на наслада
и дневните тревоги сънят ни ще отнеме

 
 На първата маса-рапани и пясък,
 в кутийката, пазеща всяко вълшебство

Есенни ескизи
Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,

Подобно вино и животецът ни земен
във гърлото на времето изтича.
От тук какво със себе си ще вземем-

Скоростта, с която преминава
всеки миг по времевите писти
ме замайва и обезличава