Това е писмото, което пратих преди две години до т.н.най-близки хора до мен, макар да бягам от всякакви класификации, ненужни и променливи при това.
Надявам се всеки от вас да намери доза мъдрост, настроение, усмивка, предизвикателство или истинност за себе си и Новата си година и дай Боже да се радваме на все така вълнунащи срещи в нет-пространството, а защо не и не само виртуални такива. Здрави бъдете и успешни!

М.

...Всички дължим това, което сме на другите-били те врагове или непознати или познати, но не-себеподобни, а възможността не само да бъдем, но и да съхраним себе си-на оная групичка, която ни се ще да има сакрално звучене и истинност-приятели.Ще ми се моите да са такива и... просто да ги има...непреходни и силни като онова, което ни е създало.

За много години!

Благодаря, за това, което сте и което ви пожелавам да откриете в себе си!
Всяка мисъл, че има такива, като вас е повод за усмивка!
Вярвайте в своите таланти и странствания на душата!
Бъдете смирени духом и силни във вярата си!
Молете се са просветлението на "ДРУГИТЕ"!
Но забравете чуждите филми и мечти!
Ако няма любов-създайте я!
Ако няма надежда-
подарете я на
някой!
Бог
ви
харесва
и държи на вас,
иначе нямаше да ви
създаде толкова специални.
Помнете, че мозъкът трябва да
греши понякога, ала сърцето-никога!
И когато по пътя се слеете с безвремието, отвъд
хоризонта на всички човешки недъзи и изкривена
логичност вдъхнете глътка от вечността и в безданната нощ
я прошепнете на някой любим човек...Знам, че имате такива...!

Благодаря ви за всеки споделен миг-минал, настоящ или бъдещ и за финал или начало на своя виртуален тост ви припомням:

SIMILA SIMILIBUS CURANTUR!:-)))

Милена

P.S.текста на песента уви не е мой, но е всичко, което изразявам.

/Приятели-Текст Живко Колев/
--
sweet child in time