НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ КОМЕНТАР...


... Всичко ще се оправи:

ще върнем земята на хората -

ще имаме достатъчно хляб и месо,

яйца и зеленчуци;

ще направим индустрията си .

модерна и екологична -

ще имаме колкото си щем

хладилници, консерви, перални и телевизори;

ще овладеем инфлацията,

левът ще стане конвертируем -

няма повече да просим за някой-друг долар

като безпризорни деца пред портите на Европа;

ще уредим националните си и международни отношения -

всичко ще оправим,

всичко ще решим...

Но, кажете ми:

какво ще правим с нашите души?

Какво ще правим с озъбената си алчност, какво ще пра - вим с братоубийствената си страст за власт, какво ще правим с избухналата като спукан цирей омраза, какво ще правим с нашата мъст, която като усойница показва съскащата си глава от ямата на устните ни - ако не й посочим жертва, тя нас ще удуши:

спасете нашите души!

Какво ще правим с празнотата, която зина в нас - ние сме като разсъхнали се каци: обръчите на диктатурата, които ни стягаха (и ни сплотяваха), са разкъсани -разпадаме се, виното на вярата ни изтече; всичко в нас - в сърцата, в мозъците ни, в лимфите, в кръвта ни, в червените и в белите ни кръвни телца, в клетките ни - всичко се руши:

спасете нашите души!

Както ембриона в мрака на утробата всмуква характера и навиците на майката, така и ние всмукахме в себе си миналото - всеки от нас е една тоталитарна мини държава: няма плурализъм, няма демокрация, няма свобода на мисълта, няма свобода на словото; във всекиго дебне един Сталин, един Хитлер (не си ли с нас - против нас си!) дай му власт и ще размаха брадва и камшик:

спасете нашите души!

Ние приехме свободата като свобода да грабим, като свобода да клеветим, да лицемерим, свобода да мразим, свобода да насилваме, да изнасилваме, свобода да убиваме - както слънцето, което дава живот на тази Земя, същото слънце може Земята да опустоши:

спасете нашите души!

Ние сме слънцето, ний сме земята, ний сме дъжда, ние сме вятъра, ние сме бурята; свободата ни лиши от утешението, че някой друг е виновен за нашите нещастия - от всички самоизмами, от всички заблуди, химери и утопии, от всички илюзии, от всички оправдания свободата ни лиши:

спасете нашите души!

...И чакаме с уплашена надежда глас Господен да ни напъти,

да ни утеши.

О, мъчна участ - да си свободен...

Спасете

нашите

души!

СТЕФАН ЦАНЕВ
ИЗ "СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ"

Стихотворение - поетичен шедьовър!

Не не успеем ли свободата
да защитим,
уви, дущите си мили братя
едва ли ще спасим!

Страхувайте се само от нас,защото нещата зависят само от нас!

Мислете,но не прекалено дълго,защото даже и за Рим,нещата са зависели само
от неговите граждани!

И освен,че трябва да мислим,трябва и да чувстваме.