Не искам да пропусна тази есен,

в която се завъртаме хазартно

и все не знаем на какво залагаме.

Не искам да сме влюбени във лятото,

когато то си е отишло вече.

Потапям се във тези меки вечери

и дишам шум и шума и шушукане.

Понякога се свивам във черупката си

и слушам омагьосано щурците,

които се кълнат, че няма минало,

че всичко е сега, че няма после.

Не вярвай, че света ни е ядосан.

Светът е влюбен в тези изречения,

които не успявам да ти кажа

и галя по обратното на косъма.

Усещаш ли, когато те докосвам

с невидимо присъствие в пространството?

Ще продължава дълго да ме няма,

но винаги ще носиш песента ми.

Понякога дъждът ще ме разказва

и ще се стичам в тъжното на жаждата ти.

Все искам много, после не успявам

да дишам свобода през твойта кожа.

Превърнах те във късна невъзможност,

но ти побързай да пристигнеш някога

Не искам да пропусна тази есен.

И цял живот вселенски те очаквам


Яна  Кременска


източник: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=284&WorkID=16239&Level=2

повече за невероятната авторка може да прочетете тук:

http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=284

както и в моя блогрол