Ведроносно и сладкозвучно утро на всички!

Докато допивам сърцетупното си кафенце с кафява захар и прашинки джинджифил, ще ви порисувам тук няколко поздрава за размисъл. В лудотека на дните така се вкопчваме в разни неща, които трябва да се случат "на всяка цена", че забравяме, че цената често е тази на собственото ни спокойствие и естествена жизнерадостност. Цедим и се борим с живота, не го споделяме, не го ухажваме, не се наслаждаваме...Насилваме се да се доказваме, да изкараме повече, да ударим кьоравото, да вършеем на сто места, да захранваме своята алчност и слугуваме на перманентното си недоволство...Моля ви, четейки тези редове вземете няколко глътки въздух, прекарайте поне една минута в любов към себе си, кажете си колко сте изумителни и безценни. Винаги ще има утре, ако има истинско днес. Вечерта отделете една минута да погалите главицата на детето си-пораснало или не, всеки има нужда от нежност и съпричастност. Създайте си нови полезни навици и традиции на хармонията-ваши си, истински, релаксиращи, радващи. Благодарете си за всеки преживян миг и всяка преминала през лицето ви емоция, за всяко докосване на душата и тялото, за всеки път, когато сте били превърнати в усмивка. Бъдете и се научете да бъдете смирени, а не примирени и не забравяйте, че понякога малкото е повече...

Сияен ден!

Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни!
Човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко, та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът.
Раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най- богат е
в своето раздавене човекът!

Дамян Дамянов

и една също любима песен на страхотен творец,
жалко че не я намерих в ю-туба...

Не всичко е пари, приятелю,
и двамата го знаем.
Не си продаваме обятията,
за бедността нехаем.

Не си излагаме на показ
сърцата и проблемите.
Грижливо крием всяка болка
да я лекува времето.

Припев:
Във целият живот, тъй кратък,
но стигащ да обичаме.
Парите нищо са приятелю,
приятелството, всичко е. (х2)

Не ни е изкушила славата
макар, че ни е писана.
След нас децата ни остават
единственият смисъл.

Не всичко е пари, приятелю,
и двамата го знаем.
Не си продаваме обятията,
за бедността нехаем.

Михаил Белчев