А моята любов ще те догони... 

Добре върви  си, просто си върви!

И двамата  сега сме твърде слаби.

Приличаме на плачещи  върби,

отчаяно решили да се давят

във блатото на своята печал. 

Ръцете ни, останали без сили,

лицата ни - сковани от тъга,

душите ни - до болка ужасени. 

Защо се получава все така,

че страдаме, ако сме разделени,

а видим ли се - трудно се търпим? 

Повярвай ми,

друг изход просто няма!

Сега сме слаби - нека си вървим.

След време пак навярно
ще сме двама.

Но не сега. Сега сме две върби,

провесили към ада свойте клони. 

Не се обръщай! Просто си върви.

А моята любов  ще те догони!.... 
 

1996, 06 октомври 

из ВАНИЛЕНО НЕБЕ, 2007