Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2010 15:17 - По пътя и извън него
Автор: ladydream Категория: Изкуство   
Прочетен: 2989 Коментари: 4 Гласове:
4



      Пролетно зашеметена и потънала в сладостни предчувствия отпивам поредната глътка живот от живота /си/ и разплитам нишките на любопитните си сънища.
     Черпя ви щедрословно с няколко бликащи от чувственост и поглъщащ ритъм откъси от "По пътя" на Керуак, книга, която превърнах почти в религия още преди 19 години ;-)


"Аз прекарах безброй дъждовни часове в пиене на кафе и в драскане. Накрая казах на Реми, че нищо няма да излезе от това; исках да се хвана на работа; зависех от тях дори за цигарите си. Сянка на разочарование се мярна по лицето на Реми — той винаги се разочароваше от най-невероятни неща. Имаше златно сърце."
"В центъра на Мексико Сити хиляди хипстъри с клюмнали сламени шапки и сака с издължени ревери, облечени на голо, се влачеха по главната улица, някои продаваха разпятия и марихуана из тъмните странични улички, други, коленичили, се молеха в занемарените параклиси, които съжителстваха редом с шатри за фарсови представления. Имаше чакълени улички с открити отточни канали: малки вратички, вдълбани в кирпичените стени, водеха към барове, колкото килери. Човек трябваше да прескочи някоя яма, за да си изпие питието, а под тия ями беше древното езеро на ацтеките. От баровете трябваше да излизаш с плътно прилепен към стената гръб и внимателно да се провираш обратно към улицата. Кафето сервираха размесено с ром и есенция от мускатов орех. Отвсякъде ехтеше мамбо. Стотици проститутки стояха наредени из тъмните тесни улички и тъжните им очи бляскаха към нас в нощта. Ние обикаляхме като насън, не бяхме на себе си. Ядохме вкусни пържоли за по четирийсет и осем цента в чудновато, облицовано с плочки мексиканско ресторантче, където млади и стари музиканти свиреха на маримба; между масите се разхождаха китаристи и пееха, а в ъглите старци надуваха тромпети. Минахме покрай заведения, от които се носеше киселият дъх на пулк там можеш да си купиш чаша кактусов сок срещу два цента. В тоя град нищо не спираше дори за миг; цяла нощ из улиците бушуваше пълнокръвен живот. Просяци спяха, увити в обяви, откъснати от оградите. Други пък седяха по тротоарите, свиреха на свирки и се смееха в нощта. Босите им крака стърчаха, живееха си славно, цяло Мексико беше един безкраен лагер на бохеми. По ъглите на улиците стари жени режеха варени говежди глави, завиваха парченца от тях в палачинки, които поливаха с горещ сос, и ги продаваха на купувачите в „салфетки“ от вестник. Ето това представляваше великият, краен, див, по детски волен фелахски град, който, знаели сме го винаги, открихме в края на пътя си. Дийн вървеше през този град с отпуснати като на чучело ръце, със зяпнала уста и пламнали очи, така ни води той до зори, когато нашата объркана свята обиколка завърши на някакво поле при едно момче със сламена шапка, което се смееше, бъбреше си с нас и искаше да играем кеч, защото тук нищо нямаше край"
"Майските бръмбари падаха зашеметени от липите, кръжаха около лампите и тежко се блъскаха във влажните скали. Мъглата превръщаше автобусите в животни, леките коли в пълзящи светли котки, а витрините в пещери на пъстротата и хаоса."
"И изведнъж проумях, че съм в Калифорния. Топъл, благат въздух — въздух, който можеш да целунеш — и палми. Супермагистрала покрай легендарната река Сакраменто; сетне отново през възвишения; нагоре, надолу; и изведнъж се ширна необятният залив (точно на развиделяване), а сънните светлини на Фриско се виеха като гирлянди по отсрещния му бряг. По моста над оукландския залив заспах дълбоко за пръв път, откак бях напуснал Денвър, и рязкото спиране пред автобусната гара на кръстовището на „Маркет“ и Четвърта улица ме стресна и ми припомни, че се намирам на три хиляди и двеста мили от къщата на леля ми в Патърсън, Ню Джързи. Изпълзях навън като изнемощял призрак и пред мен се възправи той — Фриско — дълги, пусти улици с трамвайни жици, забулени в мъгла и белота."
"Тери излезе просълзена от покаяние. Със своя простоват, дребен и смешен ум тя бе решила, че един сутеньор не замеря вратите с женски обувки и не гони жените си. В благоговейната, сладка тишина тя се съблече гола и мушна крехкото си тяло между чаршафите при мен. Беше кафяво като грозде. Видях цезаровия белег на нещастния й корем; ханшът й беше толкова тесен, че не би могла да даде живот на дете, без да се разцепи. Краката й бяха като мотовилки. Беше висока само четири фута и десет инча. Любих я в ласкавата умора на утрото. После, като два изтощени ангела, окаяно заседнали в една лосанджелиска плитчина, но открили най-съкровеното и най-сладко нещо в живота, спахме до късно следобед."


image
 

image





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. portishead - Керуак ми е един от любимите автори!:)
19.04.2010 15:21
Благодаря ти , че ми напомни " По пътя " !:)))
цитирай
2. bachym - Харесвам
19.04.2010 15:37
Уили Нелсън ;)
цитирай
3. phoenix2000 - Хей Лейди
19.04.2010 16:24
остави зашеметението и погледни малко към миналото, иначе буболечната е мноо яка. Остана някой да хареса цветята и си комплект изкоментирана
цитирай
4. ladydream - :-) Моля, нямам търпение да прочета ...
19.04.2010 18:48
:-) Моля, нямам търпение да прочета и другите му творби, но умишлено си пазя това удоволствие за мои си периоди, спазвам една странна ритуалност!

Уили Нелсън е симпатяга, поне що се отнася до хубавата музика, а тази песен има специално влияние върху живота ми...

Хей, phoenix2000! Към кое минало да погледна? За мен понятието време е условно, в представите ми няма такава величина, а колкото до шеметността-аз я оставям, ама тя мене-не ;-) .Винаги съм си била дивак, а когато навън е така фанатично и фантастично зелено, уханно, слънцеприятно и дъжделиво, душата ми е жадно-ненаситна за приключения! Снимките ги постнах като емоционални спътници на откъсите, иначе професионално погледнато са "голямо зле", но на кой му пука? Животът е път, а пътят е един...

Прелестни мигове от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2010938
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930