Да, ли?

Дали от времето по-малко ще започне да боли
или напротив -
невъзможността ще слага още сол във раната...

Дали ще може да се свикне с липсата,
с онази празнота, която един във друг
и двамата, като дамга, оставихме?

Дали пък няма (по-натам) да го приемем като дар.
Изцяло.
Като съдба. Без капка грях. Без грам порок.
Като подарък. Като житейски ползотворен опит.
Като платно,
недорисувано и цяло едновременно -
съшито от парчетата,
които късахме от себе си,
от дъното на цялото ни същество,
и си разменяхме, омаяни, смутени,
изграждайки на другия душата и сърцето,
докато разбивахме се, титанично.
Летяхме, падахме, до болка вкопчени,
надбягвахме се, спъвахме се, тичахме.
Без никакво пестене...

Дали разсмиваме Твореца
със малките си, но безкрайно дръзки,
макар и крехки, неподлежащи на тълкуване, представи,
че времето надскачаме,
че душите ни дори и днес - пространството,
което ни дели, и фактите, и ВСИЧКО,
успяват да преодоляват
и пак сме свързани и неразривно заедно.

Дали ще спазим обещаното:
отвътре винаги да си принадлежим...
Дали благословени сме или обречени,
по волята на обстоятелствата, че се срещнахме,
и разпознахме себе си във другия,
а се налага един без друг в света,
(след сливането), въпреки това, да продължим.

Дали? Защо? И как да дишам да не спирам,
когато устните, които обожавам,
са толкова желани,
колкото недостижими...

споделено от блога на благовестие:
blagovestie.blog.bg/tq-i-toi/2010/08/05/da-li.586940#last_comment

Много силен и мъдър стих! Прекрасна изповед ! Поздрави за споделените мигове!

Поздрави и на двете Ви!

съм те докоснала, миличка!
И напук на действителността, вярвам, че на повечето отговори "Дали? отговорът е "Да".
Бъди щастлива! Тези, които не спират да търсят и вярват - достигат и осъществяват копнежите на сърцето си... Желая ти го от сърце!

ПП: Не мога да си обясня феномена как харесвам написаното от мен само когато го видя в блога на някой друг :)

Чак само когато го видиш в чуждо пространство? Странно...Гъделът на егото заработва, а? Няма нищо порицателно в това да си харесва и изживява по нов начин автора творбите, дори е желателно, особено след като са толкова впечатляващи и силни. Талантът е средство за себеслучване, а при теб животът е като топка моделин-сътворяваш го според сетивни възприятия и мисловни метаморфози. Колкото до търсенето-убеждават ме да спра да търся и нужното самО ще ми се случи, вече не знам къде е истината. А вярата-без нея сме като празни кибритени кутийки, като отрязани цветя и сънища, запечатани в бутилки.

Благодаря за пожеланията и чуднописите, които сътворяваш. Всяка споделена мисъл, дума, емоция носи заряд, който се връща и възрадва...Уютна и спорна седмица и на теб, и на всички блог-списващи и блог-страстващи неуморници!

седмица и на теб, с безброй красиви и изграждащи себеслучвайния...