АКО ИЗТИЧА ЛЮБОВТА КАТО НА СЪН,
НЕ Е ЛЮБОВ, А МЪРТВО БЕЗСЪЗНАНИЕ,
ИЛЮЗИЯ, КОЯТО ЗАСЛЕПЯВА.
И КАТО ЦВЕТЕ ВИЖДАШ ВСЕКИ ТРЪН,
ПАЛАТ ИЗГЛЕЖДА СРУТЕНОТО ЗДАНИЕ,
НАПЪПИЛ КЛАС-ИЗСЪХНАЛАТА ПЛЯВА.

ТЯ ПРЕОБРЪЩА ВСИЧКО. В ТЪМЕН КРЪГ
ЗАВЪРТА И ИЗМЕНЯ СЪЩИНАТА
ВЪВ ОБРАЗИ СЪВСЕМ НЕАДЕКВАТНИ
И ДЪЛГО НОСИШ НЕЙНИЯ НЕДЪГ,
ДОКАТО ТЕ ОГРЕЕ СВЕТЛИНАТА
И С ИСТИНА ОЧИТЕ ТИ ИЗПЛАКНЕ.

Милена Белчева,
27-01-1997

Родена си да пробождаш сърца с тях...

ахахах, благодаря...
Писано е когато бях само на 20 ;-)
Обикновено моето сърце е прободено, аз ничие не съм пробола, поезията е доста неефективно оръжие...