Или Ода за два търсещи (се) духа и  няколко неизвестни

Тя: Няма време. Всеки миг лети.
Преди да се усетим ще сме стари...

Той: Чакай, на мига се наслади.
И изживей го-той не се повтаря...

Тя: Стига думи! Искам чудеса!
Сега и тук! Не там, във Небесата...

Той: Не се сърди! И знай припряността
ти пречи да прогледнеш същината!

Тя: Нима не знам? В очакване живях
пре-дълго. Докога да се надявам???

Той: Със теб съм аз-напук на страх и грях.
И все така ще ти се възхищавам!

Тя: Животът не е само Красота...
Желая нещо истинско, реално!!!

Той: Духът ако не е на висота
се обезсмисля всичко материално.

Тя: Нека имам всичките блага,
а щом съм с теб ще бъда най-щастлива.

Той: Верен ще остана на дълга
да пазя твойта обич колеблива...

Тя: Искам да докажеш, че си прав!
Че и на край-света ще дойдеш с мене...

Той: Не се съмнявай-само да съм здрав-
ще следвам твойте стъпки неизменно.

Тя: Знаеш, че раздавам се докрай!
Но и от тебе същото ще искам...

Той: Ще ти разкрия истинския Рай,
но знай до него не е твърде близко!

Тя: Може да живея в младостта,
но моите стремежи са високи.

Той: Някой ден ще имаш Радостта,
ако вървиш във вярната посока...

Тя: Мога ли да чакам? В мен гори
копнеж света огромен да превзема!

Той: Вярвай във успеха си, дори
животът всичко скъпо да отнеме...

Тя: Мислиш ли, че сме един за друг,
че връзката ни с тебе е кармична?

Той: Може би...Нали сега сам тук-
обичам те. И  пак ще те обичам...

Тя : Как хубаво звучи, но всеки път
ни пречи нещо-болести, неволи...

Той: Хайде, болките ще преболят.
Нали и аз за щастие се моля.

Тя: Страх ме е!!! Знам всичко има край-
достатъчно горчилка съм изпила!

Той: Ценена си, обичана-признай!
Недей буди съмнения насила!

Тя: Днес е тъй, но друга някой ден
сърцето, ако кара да бушува?

Той: Дори да е така-нали си с мен?
И ти сега в ума ми съществуваш...

Тя: А после? Има хиляди жени,
които те харесват. И желаят...

Той: Нима не си жадувана  и ти?
-Безброй мъже за тебе си мечтаят...

Тя: И какво-приспивам Ревността,
но тя отново тайно се пробужда...

Той: Знаеш, че и с мене е така-
от тебе имам най-насъщна нужда.

Тя: Рискувам много повече от теб!!!
В сълзи не искам вече да се давя!

Той: Животът много често е нелеп.
Но заедно със всичко ще се справим...

Тя: Искам те-не ме предавай пак!
Назад не мога вече да се върна!

Той: Има светлина след всеки мрак.
Не говори! Ела да те прегърна...

 Седемнадесетий май, лето две хиляди и седмо

автор&Mилена Белчева
*посветено*