Още нямаше трийсет и осем. Тъмнокоса, светлоока, с почти манекенски мерки. На някои места. Симпатяга. Дори когато се цупеше, нещо в нея се усмихваше.  Последните месеци се беше разхубавила много-прочувствени четива за тялото, фитнес за душата. Работеше усърдно, клиентите я предпочитаха пред другите лъскавки префърцунени момичета от магазина. Общуваше свободно. Беше пряма. Макар и срамежлива понякога. Имаше нещо много секси в смущението ѝ, когато някой ѝ направеше комплимент. Смехът ѝ бе заразителен, поглъщащ, леко истеричен. Случваше се да я смъмрят, когато не успяваше да го сдържи и хихикаше до премала и сълзи. Прощаваха ѝ. Както казах-беше красива. Какво повече му трябва на човек? Всеки си мисли, че като си хубав и животът ти е хубав - всеотдаен съпруг, чиято мечта е да мие чинии в унес, все едно докосва порцеланово женско тяло и си умира от щастие да ти приготвя вечери, докато си развяваш прелестите из някой нощен клуб, богат любовник, който да ти подава галантно ръка, за да слезеш от новопридобита му колица, верни приятелки, задължително по-малко привлекателни от теб, розовобузести бебешоци, по възможност момче и момиче, които никога не плачат, особено за снимка. Съдба! Не е лесно да поглъщаш ежедневно такива пищни порции щастие, което дори някоя нахално рипнала бримка по чорапогащника не може да наруши. 
Два петдесет и три! Цялото налично съдържимо в портфейла и до заветната дата за заплата! Точно колкото за връзка репички, лук и зелена салата. Красивите жени не познават значението на неприлични думи като хляб, бира, кремвирши, шоколад с лешници и вафли. Последните две изкушения са позволени евентуално в онези няколко женски дни в месеца и то като пир за очите по излъчваните реклами в прайм тайм-а. Дали вместо това да не си поръча кафе за изпът от онова приземно барче на съседната улица? Или да...   -Здрасти!   -Ммм, здрас-ти! -сконфузено и неуспешно се опита за излюбезничи в поздрав. Бившият ѝ, един от бившите, я зяпаше самодоволно, прегърнал мъжкарски новата си женица-червенокосо миньонче с екстравагантно сако, празен поглед и тънички сухи устни.    Какво пък и е харесал на тая!?? веднага изкриви лицето си в гримаса на недоумение.   -Елка. Приятно ми е-изписука девойчето.   Определено не ѝ е приятно - констатира снизходителено, но реши все пак да се представи:   -Елеонора. С Иван се познаваме се от универститета. Поздравления за сватбата, наскоро научих новината от общи познати, той така и не се похвали.   Елка-тоя все с Е ли ги избира? Първото му гадже било Елена, после се разделиха заради оная усойница Евичка, сега пък...Телефонът ѝ иззвъня, точно като се чудеше как да се измъкне. Не беше момента да изпада в сантиментални настроения и да обременява мислите си с преболели неща.   -Извинете! В полуусмивка изрече тя и демонстративно се врътна в обратна посока. Направи две крачки, прошепна "Ще ти звънна след малко" и се обърна рязко към тях:   -Щастлив меден месец! - реши да замаже положението все пак и се затича леко към наближаващия автобус, без да дочака неговото едва изречено "МмМерси..."               На последната седалка, забравила за кафето, ровеше нервно за цигари, макар че нямаше как да запали и се опитваше да не вижда това побъркващо зелено, с което я облъчиха очите му. Иван. Точно сега! Как можа точно сега да се появи, когато беше толкова сама и уязвима. И кога успя да се хване с тая чупливата Елка, явно е почнал да си пада по анорексички. А толкова боготвореше пищните мацки по улицата, докато се разхождаха след лекции. Нещо се е сбъркАл с тая му жена, тя В-чашка и с подплънки не може да докара. "Явно е богата..."- помисли си. Макар че едва ли това го е привлякло. Все пак Иван имаше свой бизнес, последните години печелеше добре, или поне такава информация достигаше до нея. Ръцете му! Сякаш отново жигосваха тялото ѝ и тя така се пренесе в оживелия спомен, че пропусна спирката си. Три часа по-късно претърсваше с настървение и поглъщащо любопитство страници с профили в социалните мрежи, но така и не откри нищо за него. Негодник! Явно се крие зад някакъв идиотски ник-нейм. Но пък и при изписването на прякорите му в мрежата нищо не излизаше. Глупачка! Поне да бях взела номера му!  За какво ти ееееее? - присмехулно и назидателно зашептя вътрешния глас на Нора. Две години и половина пропиля ли-пропиля?! Заради литрите сълзи, които беше изплакала се наложи да ходи на очен лекар и невролог, за да лекува възпаления и мигренни пристъпи. Приятелките ѝ се шегуваха, че трябва да пуснат в любимия им бар коктейл "Две очи разплакани, две сълзи горещи".   -Не си ми казвал за това момиче! Как беше-Елеонора?-недоверчиво го изгледа Елка и извади ръката си от джоба му.    Иван замълча и след десетина крачки измърмори:   -Нищо не се получи. Просто позната. Не е било важно, какво е трябвало да ти кажа?   -Ми, не знам. За другите знам това-онова, ама не ми изглеждахте като да е нямало нищо.   -О, стига драматизира!...Така съм преценил. Хайде, чакат ни! - сухо каза той и ускори крачките си.   До края на вечерта си размениха само няколко изречения. Филмът беше хубав, посмяха се, пиха по една водка с другите от компанията, но така и не успяха да се отпуснат, нито имаше очакваното креватно продължение...   Страшна мацка е станала-мислеше в просъница Иван. Къде съм блял, мамка му?!И кой ме караше да вися в тогава бара на Ева, докато си изгубя напълно акъла?!   Навремето беше почнал невинна, уж, авантюра с кварталната курветина, която държеше бара, в който гледаха мачове след работа. В началото никой не вярваше, че нещо ще излезе, при все че тая секси пантера не прощаваше никому и трудно задържаше вниманието си върху един мъж, но така продължиха две-три години...До онзи проклет четвъртък, в който разбра, че си е стегнала куфарите за ЮАР, където щяла да върти бизнес. Оттогава не беше чувал нищо за нея. А после се появи нейната заместничка-фина и тиха, грижеше се за неговия "стайлинг", не се оплакваше много, говореше меко, с лек диалект, но това по-скоро го забавляваше...   -Излизам. Купи салфетки и ...недочу в просъница какво беше последното. Замижа срещу напиращото през прозорците слънце и се обърна на другата страна, одирайки възглавницата с наболата си брада. Беше се прибрал тихомълком призори, с оправданието за някакъв предстоящ одит.   След няколко часа стана и се облече набързо. Беше проспал половината ден, а съдружникът му вероятно беше бесен, предвид пропуснатите четиринайсет повиквания по мобилния. Навън ръмеше неприятно, което усилваше нежеланието му да се занимава с анализи и отчети.    -Жена ти те търси-подаде му бележка секретарката, но той не отвърна нищо. Продължи по тесния коридор и зави към тоалетната. Наплиска енергично лицето си и се погледна в огледалото, без да светва лампата. Дори и така изглеждаше ужасно. Страшна мацка! Елка ще ме убие!
  -Боли ме така!-с леко раздразнение се дръпна настрана Нора. Иван беше захапал по-настървено зърното ѝ и сега се опитваше да я успокои. Неговият гръб също бе издран в изблик на силна възбуда, но той стоически издържа и не трепна.   -Дай ушенце, ох..толкова си...шепнеше и задъхано и прокарваше бавно пръсти през косите и. Знаеше, че обича. Така я умилостиви още преди три часа, когато я шокира с присъствието си, а тя дори не знаеше, че още е живее в града, преди съдбовната среща. Нито, че скоро всички откраднати часове от деня и нощта ще се окажат съдбовни...   -Престани! Трябва да тръгвам!
Имаше час за преглед и трябваше незабавно да вземе душ и да хване такси.   -Обади ми се! -Иван въздъхна с женски маниер и се усмихна лукаво.

................................
  -Хайде, пожелай си нещо! Нора извърна настрани глава и не желаеше да духва свещичките, които приятелките и грижливо бяха наредили върху тортата-изненада.   -Казах ви, не обичам нагласени неща! Хората твърдят, че не е хубаво да си празнуваш четирсетгодишнината си. Може и да е суеверие, но така знам.   -Норааааа, толкова си млада и успяла вече. И умна, ръководиш екип, сама обзаведе и апартамента, и офиса, грижиш се за цяла райска градина, вярваш ли още в такива неща?   -Пфу...Из стаята се разнесе познатия дим и момичетата се разтичаха да режат празничните парчета за гостите, които бурно ръкопляскаха.   -Вече не знам в какво да вярвам, изрече замислено, сякаш сама на себе си Нора.   Два дена след освежаващата обедна авантюра научи, че Иван е получил инфаркт. Намерили го гол на пода до леглого, стиснал телефона в ръка.Нямаше ги онези ненаситни зелени очи. Намаше меден месец с Елка. Нямаше го! Ако при случайната среща си мислеше, че го е преживяла, сега не можеше да преживее факта за неговото безвъзвратно изчезване. Очите и се наводниха. Всички си мислеха, че е от вълнение покрай празника. Несдържани солени струйки, примесени с фон дьо тен запокапаха по сатенената рокля. Изведнъж обувките и се сториха необичайно тесни и тя инстинктивно ги изрита, вдигайки изящните си крака на дивана.   -Ела да излезем навън, прикани я Стефан и нежно я задърпа към балкона. Наметна я със сакото си и и подаде чаша вода. Дълго мълчаха. После той я целуна по челото и отиде при гостите. В края на вечерта Нора благодари на всички за присъствието и подаръците и светна до една лампите из апартамента. Пусна си най-тъжната балада на света и я изслуша с мазохистично задоволство. Усмивката ѝ, макар и предизвикана насила, беше все така хубава. Захладня. Завесите се полюшваха колебливо от вятъра. Утрото е по-мъдро от вечерта, припомни си Нора и приглади с длани косите си назад. Загреба с пръст малко сметана от остатъците от тортата и бавно захапа една желирана ягода.
 ........................................................................................................................................................... - Лельо Ели, виж-кокетно се завъртя Михаела, демонстрирайки абитуриентската си рокля. Остава само да си намеря тия дни обувки.   -Страхотна си! Ето, вземи тези малахитени обеци от мен.Чакай да ти ги сложа..Съжалявам, че ще пропусна другата седмица бала, но трябва да оправям едни документи чак в София. Ще се върна тъкмо за финала на три дена яли пили и се веселили, хахахаха..Хайде, умната, ще си миската на випуска.И се пази, чу ли? Обади се като качиш снимки да гледам...
  Наистина има неговите очи-помисли си...И спомените нахлуха с нова сила в майската привечер. Запозна се с Михаела случайно в едно от модерните кафенета в центъра, докато младата госпожица чакаше изнервено новото си гадже.   -Кажи му мъж и не го обиждай-беше изрекла на глас Михаела и спонтанно завързаха разговор. После се засичаха няколко пъти в сладкарницата на голям шопинг-център и веднъж дори се оказа, че имат дублиран час при един и същи фризьор. Тогава Ели, както единствено Михаела наричаше новата си позната, благородно отсъпи часа си и си записа друг.   -Ти си много хубава и така, но щом гаджето ти настоява да си руса и толкова искаш да му угодиш-давай, усмихна ѝ се Нора. "Кажи му мъж и..." двете се разсмяха.   Михаела бе дошла да учи в елитна гимназия. Беше разглезена, заради парите, които постоянно и пращаха техните, но и достатъчно умна и прозорлива, за да си знае цената, без да страда от нелечима самовлюбеност. Мъжете я харесваха. Може би защото беше дръзка и не си поплюваше- всекиму заслуженото, а и дори да те жегне имаше такъв омагьосващ поглед, че всички бързо и прощаваха.    -Тук съм в първи клас. Виж каква съм смешна, беззъба гъба-с умиление показваше на Нора снимките си, които наскоро бе сканирала. Двете се бяха сприятелили едно лято и дори заедно ходеха на плаж, а после Михаела започна често да и гостува след училище и да намира в разговорите им покой за развълнуваната и тинейджърска душа.    -Хехехех, каква е тази шармантна пола, много си шик, къде си тук?-развълнувано гледаше снимките Нора.   -На лагер. Нали съм ти споменавала, мама е шивачка, тогава още нямахме модната къща и живеехме скромно. Беше ми ушила това костюмче като награда за отличен успех и ме прати с него на летуване. Бива я, много е известна в Русе, аз така и не се научих ни да кроя, ни да шия. Ама докато има кой да ми измисля моделите и да ми лепнат без проба...   -Ще се прибираш ли тоя месец? Да си поръчам и аз ли един тоалет, хахах, кръстница ще ставам, но още не са избрали манастира.   -Еее, тъкмо няма да има кой да ме назидава в колко се прибирам и да ми сочи през балкона часовника си - засмя се Михаела.   Когато хазайката на Миша реши да продава апартамента, Нора приюти младата хубавица вечерта при себе си, а след седмица отдели едната гостна и десетокласничката се настани там срещу символичен наем. Последната година Михаела се изнесе в нова самостоятелна квартира, заедно с две приятелки, точно срещу апартамента на Нора.   -А, ето я и мама. Елка Стоименова- собственик на модна къща "Финес"-тържествено обяви девойката. Тук е по-млада де, но си е все така слабичка.   Нора се беше загледала през прозореца и допиваше кафето си.   -Я, върни назад да я видя...Навремето и аз се увличах по модата, но животът ми продължи в съвсем друга посока.   Изведнъж Нора замръзна. Сбърчи вежди и се взря в монитора. Абсурд! Нямаше как...Същата онази хърбава Елка и това момиче...Невъзможно.   Майка и...А баща и...Устните...същите тънки сухи устни като на онази Елка, която така и не видя повече. Дивеше се на Мишето, че все се мъчеше да ги уголеми с молив и някакъв силиконов гланц.   -А тук сме четиримата-с брат ми и тате. Всъщност той не ми е истинският баща, но само него познавам.Баща ми е починал от сърдечен удар, още преди да се родя. А като бях на четири нашите се сдобиха и със Сашето, макар че аз сестричка си исках.   -Господи...въздъхна тежко Нора. Мише, ще ми подадеш ли чантата, мила, трябва да имам един блистер валидол в несесера. 

О, имам Ксанакс...След половин час ще забравя всичко, помисли тя и...   -Добре ли си?... 
-Добре ли си? Лельо Ели, добре ли си? -чу в просъница Нора. Михаела викаше през полуотворената врата и чакаше приятелката ѝ да стане от дивана и да дръпне резето.   -Видях те преди час през терасата. Нали искаше да ти се обадя, като кача снимките и реших направо да мина да ги гледаме заедно. Не знаех, че си задрямала...Ама и ти не си почиваш изобщо! Я включи компа!   -Включвам, включвам...Как изкара, красавице, колко сърца разби, докато ме нямаше?-засмя се ласкаво Нора.   -Хахахах, знаеш че съм си заплюла само един...Но ще чакам първо тая дето сега му виси на врата, да го разочарова, че да атакувам по-лесно, ахахах.
-Ей, опасна си, Мишеее, ти вече трябва да ме учиш мене на твоите стратегии и тактики...   -Ще те науча, аххах, нали си мой човек..Оф, щях да забравя! Нашите останаха в едни приятели за бала, но днес ще спят при мен, в апартамента. Катя и Илито тая вечер пътуват за два дена в Турция, но аз няма да ходя. Айде сутринта да слезем в нашето кафене, това по-новото. Тате има важна работа рано-рано, но мама много иска да се запознае с теб, че покрай тези поръчки не мърда от това Русе.Тъкмо ще се разходим после трите заедно...


Милена Белчева  

Въпреки, че предпочитам леките и кратки форми в поезията, а Вашите неща ми се струват тромави и прекалено обременени с преживявания в реалния Ви живот и опит, Ви предлагам да се придържате по-скоро към писането на стихове, отколкото на проза. Дано не съм прекалено остра, лично мнение.

Поздрави и успехи,

Росица

Благодаря, Росица!
Винаги приемам градивна критика и не злобея, когато някой е прям и изразява позицията си, дори да не съвпада с моята. Както съм написала, това е ОПИТ за разказ, досега не съм писала подобни и ако пробвам да се изразя чрез прозата, то е по-скоро в посока публицистични материали, а не художествено творчество. Нямам претенции и необходимост от съпоставяне с другите. Всеки си следва своя път. Относно поезията, далеч не всички мои творби са така драматични, както описвате, но напълно съм съгласна с това, че някои от тях са доста повлияни от опита-мой личен или споделен. Приемам съвета Ви и личното мнение. Ако Вие също пишете ще съм много радостна да се докосна до Вашето творчество или да прочета поети и писатели, които са Ви впечатлили, мотивирали, вдъхновили...

Хубава вечер!