Прозрения и смирения :: Живка Василева-zebaitel

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.09.2012 01:20 - Живка Василева-zebaitel

Автор: ladydream Категория: Изкуство

Прочетен: 1938 Коментари: 0 Гласове:

Още една поетична глътка с канелените прашинки на едно суперлюбимнище и невероятнище-Живка Василева от Бургас-Зебайтел, която наскоро най-после след много уговорки и подборки издаде първата си стихосбирка!!! Щастлива съм, че мога да се докосна до сетивните и` римопейзажи....

І.Млечно

Август разряза с един замах тежкото, биволско мляко на жегата, скъпото, биволско мляко на жегата, спастряно в бялата зима по капка, да се приема на летни дозички. Черните, мъхави биволи бавничко, малко ядосани, малко обидени, хапнаха слънцето, после преживяха, а от устите им капеше залез. Млечният път се проби от горещото, но пък нахрани щурците с извара – чуваш ли как се тресат от преяждане? Късата нощ, не успяла да мигне, топна две тънки тръбички луна в чашата с топло море и разби капучино за припрения изгрев... Мляко с кафе ли отпиват ръцете ти, плътно обхванали каната слънчево мое тяло...

ІІ...отпускам се нехайно и гледам стръкчето трева...

По стръкчета трева гадая и по зеленото в очите ти, което предвещава срутване във изумруден полумрак, където всякакви гадателки щом дръзнат да разперят прозрачните криле на пеперуденото си въображение се блъскат в сталактитите на твоето пренебрежение и се израждат в прилепи. Аз имам опит. Ще се превърна в бубата копринена, затворена в пашкул, ще те оставя да се дивиш на обтекаемата форма на пашкула, да го затоплиш с жарки пръсти, да дърпаш бавно и разнежено копринените нишки на мечтите ми и да се оплетеш във тях – като зеленото в очите ти коприната ще е зелена и аз, наместо мъртва пеперуда, ще съм божествения й отблясък по лицето ти, докато ръцете ти разгръщат „Стръкчета трева”.

1-„Стръкчета трева” – поетична книга на американския поет Уолт Уитмън /1819-1892/ 2-...отпускам се нехайно и гледам стръкчето трева...- цитат от „Песен за себе си” на Уолт Уитмън

http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=zebaitel