НЕНАЗОВИМО

Прониквам бавно -
в ефимерния ти Свят -
и влага съм от цвят -
пастелен - 
от четка на Художник -
на майсторско платно…
Канела и смирна съм,
и пепел от рози,
съзерцавам пространство
във синьо и бледо лила.
Вибрация на Слово,
издишано от Теб съм,
превърнато в Създание.
Родих се - от неназовимите ти мисли…
В зеници нечии превъплътих се -
ще ме постигнеш ли - кристали съм -
от сълзите предишни.


http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/nenazovimo.htm 

ОМ

web

Когато Бог беше още дете
и Любовта му беше ембрион,
а небесните тела охлюви 
от непозната субстанция,
Той издиша в Нирвана 
от благословените си ноздри
спираловидни еманации,
нарече ги Светове и запали
благодатен Огън върху Челото си...
После замеси в мъдрите си шепи
светлина, вода и кал на кълбо,
запя Ом и Земя го нарече.
Нарисува на небето с палци
първа и последна четвърт на Луната,
пълнолунието подари на жената,
за да е благодатна утробата й,
и рече мъжът да бъде воин,
верен на Светлината...
А лицата на всички човеци, 
що създаде, светеха като икони.
И остави да се прояви Змията
и да върши делата си, чак
докато дойде Светещата Раса...
Тъй рече и тъй стана..

http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/om.htm 

*

Бледнее месец.
Балерини на Дега
разгонват нощта.

*

Заспива вятър,
облак с венерин хълм
цяла нощ гонил.

*

Слънце засмя се,
водно конче в росата -
гони облаци.

*

Снегът топи се,
още Рила белее,
поле се нежи.

*

В елхови игли
бисерно слънце дишам - 
ухае смола.

ИЗ "ДУША ПРЕДИ РАЗПРОЛЕТЯВАНЕ"

web

*

Голо рамо - 
вместо презрамки 
слънчеви лъчи.

*

Боси ходила -
морето на живота
отнесе сандалите.

*

Новородено
спи до реката -
с лице на светец...

*

Златен месец
реже тънък процеп
между два свята.

*

Черно и бяло -
граници в цялото
въздишат.

*
автор: УЛЯНА ПАСКАЛЕВА

Милена...()

И лека нощ...

Никос

тенкю ти, док! духовното-то много бездуховно на тая ни планетка, но за заслужаване, да-таково си го заслужаваме.

Добро утро в шест без десет неделя следобед!

до 10-ти