✿... ✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`
Любимости от
 Джубран Халил Джубран
(1883-1931),
писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ
Научих се на мълчание от многословния, търпимост - от нетърпеливия и добро - от недобрия, но колкото и да е странно, аз не изпитвам ни най-малка признателност към тези учители.

Любов, която ежедневно не се възражда, ежедневно умира.

Факт - това е безполезна истина.

Желанията - полуживот, равнодушие - полусмърт.

В човека има два човека - единия бодърства в тъмнината, другия спи в светът.

Само немият завижда на многословния.

Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва. Халил Джубран

Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

✿... ✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`*•✿`

Приятелко, усещам сърцето ти, ...
Благословено да е то, и цялата твоя същност!
Топли прегръдки от Русе за теб, и една, мила :)

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал...

Едно желая да запомните от мене:
това, което ви се струва най-немощното и най-смутеното във
вас, на дело е най-силното и най-решителното.
Нали тъкмо дъхът ви е издигнал и втвърдил костите ви?
И нали тъкмо сънят, който никой от вас не помни да е
сънувал, съгради вашия град и всичко в него?
Ако можехте да видите приливите и отливите на дъха, друго
вече нямаше да виждате,
и ако можехте да чуете шепота на съня, друго вече нямаше да
чувате.
Но вие нито виждате, нито чувате, и това е добре.
Булото, което замрежва погледа ви, ще го вдигнат ръцете,
които са го тъкали,
а глината, която запушва ушите ви, ще се продупчи от
пръстите, които са я месили.
И ще прогледате,
ушите ви ще се отворят.
И няма да жалите, че сте били слепи, нито ще се вайкате за
прежната си глухота.
Понеже в оня ден ще познаете скритата цел във всички неща
и ще благословите тъмнината, както благославяте и
виделината.

ПРОРОКЪТ,
Джубран Халил Джубран

Благодаря ви за сърдечността и сетивността!
Денис-много ме зарадва откъса, дори го споделих! И на теб благодаря.

Джубран ми е особено близък и любим автор, хубаво е, че има и други, които да усещат проникновените му послания.

Светлослучвания от мен!