"Вървял един човек през пустинята. В джобовете си носел къмъни, на кръста му - манерка с вода, а краката му били оковани във вериги. Срещнал го по пътя един един бедуин и го попитал: - Човече, защо носиш тези камъни в джобовете си? - Страхувам се да не срещна по пътя си разбойници, да ме нападнат и оберат. Затова ги нося - за самозащита. - Не виждаш ли че вървиш през пустиня - тук хората не са врагове, а приятели в общата си борба за оцеляване. Хвърли ги, защо да ти тежат? Човекът разбрал, че бедуинът има право и изхвърлил камъните. Станало му леко. Продължил по-нататък. Срещнал го друг бедуин: - Човече, защо носиш тези вериги около нозете си? - попитал го той. - Ами срещнах едни затворници, те нямаха какво друго да ми дадат, освен веригите, в които бяха оковани. И аз ги взех. - Хвърли ги, човече. Те не са ти нужни. Ти си свободен човек, а не затворник. Човекът захвърлил веригите и му станало още по-леко. Продължил по- бодро по пътя си, насреща му друг пътник. - Човече - попитал го той - защо носиш тази манерка с вода? - Ами нали вървя през пустиня - отговорил човекът- инъче къде ще намеря вода за да се напия? - Човече, огледай се! - отговорил му пътника - до теб тече река! Пустинята свърши отдавна! Можеш винаги да пиеш прясна вода, когато поискаш!" Не е лесно да се откажем от ненужните неща - стари връзки, непреживени емоции, нечии чужди товари, непреживени страхове... Първо трябва да имаме очи, за да ги видим. После - сили, за да се разделим с тях.

трудно се разделяме с ненужните неща... по навик,
усещане или безсилие... размисли ме..
поздравявам те...

мерси, Маги, но не разбрах за кое ме поздравяваш ;)
Просто попаднах на нея в пощата си, явно съм я пращала на разни хора и ми се наложи да я осмисля точно в тоя момент...и да се науча да преживявам разделите...най-вече с хората