Събуждаш се с предусещане за нахлуващото есенно великолепие и неговата преобразяваща меланхолична прохлада те изпълва до последната клетчица, връща те до замайването след първия поет човешки дъх. Кожата ти си спомня силното отмиващо трополене на дъждовните капки, свличащи битийния грим. Устните ти се разливат меко, в израз на безмълвно блаженство.            

Усещаш как невидимо присъствие ласкаво и умиротворяващо те гали. Земята топла е още и гостоприемно посреща босите ти нозе. По скулите изтича сетната струйка минало. Сънят на всичко преживяно и бленувано, примирено се отдръпва, за да се ширне пред потъмнелите от взиране очи един надсетивен и необятен свят - вълшебен като първото влюбване и освобождаващ като дългоочаквана раздяла.      

     В мислите ти е чисто като в храм и в теб звучи единствено най-възторжената и всеизпълваща Вселенска мелодия. Днес всичко е неописуемо различно и удивително познато и близко. Не търсиш нищо, защото всичко е в теб. От дърветата окапват осланените ненужни листа на онези нестихващи тревожни предчувствия и въпроси. Сърцето ти сега е една огромна бяла лилия, отворена широко като длан и озарено се носи по величествените реки на Живота. Попиваш съвършенството безмерно и то излъчва се чрез теб като ефирна нежност, а ти отдавайки я, връщаш я отново в едно единство на всевечна красота.   01.09.13 М.Белчева