Повечето от поетите знаят, но да отчета и тук, за тези, които нямат представа за тъжната вест и за творчеството на Иван Овчаров, когото загубихме като човек, общественик и творец на 14.9.2020г. След тежка борба с най-лошата болест, той предаде Богу дух.
Помогнах лично, сигурна съм, че и други са били съпричастни по един или друг начин, но нямаме последната дума и волята свише е била друга. 
Споделям едно емблематично негово стихотворение, с което можеше за започне новата учебна година, явно уроците ще бъдат други и тепърва ще възникват нови предизвикателства. Светла му памет!

СТИХОТВОРЕНИЕТО Е С ПЪРВА НАГРАДА – НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ИСКРИ НАД БЯЛА – 2019“       

НОВАТА АЗБУЧНА МОЛИТВА

НА КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

 

Аз – аскетът… С акростишна арка

Бях борба и бликване. Болях.

Враг врагувах – вяра възжелавах.

Глас гръмовен грабнах и горях.

Другото душѝ… Достойнство дава

Екотът един, един ехти:

Жив живот – жадуваща жарава;

Знак залюбен залудо, но зрим.

Исках изгрев, исках – измечтавах,

Както кълнът крадешком кълнѝ.

Любовта ли любих – лъст ломявах.

Много мина – мраз, мълви морих.

Но над низост, наглост, нерви, нрави

Още с огън облачен ора!

Първото прорасна, продължава:

Работа, роене, ритъм, рай…

Стигнах смисъл – съществува сила,

Тя тъги и тигоби топи,

Ум и усет утрото усмихват;

Флагът е и факел, и фитил!

Хляб и хора… хъс, хорал и храмов

Чист и чуден час човешки – чест!

Царствен цвят – в цъфтежа е цената!...

 

Шум и шепот… шифър… шанс и шемет…

 

Щастието щрака щекотливо;

Юмрукчано юрват се и юдите…

 

Явно ярост ясна ме яви!

 

Господи! Ти – Дух, Отец и Син –

Съхрани България!...

АМИН!

автор: Иван Овчаров

 

Добър поет.