Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2009 12:49 - eдно такова никакво
Автор: ladydream Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1766 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.09.2009 23:18


........наистина имам нужда от почивка...нямам глабоболие, но все едно имам,
сърцето ме побърква...уморена съм и тъжна..трудно смогвам, напрегнато
ми е, не ми е нервно..а като те няма е още по-тъпо...сама, с десетки
задачи и калпав сън след полунощ...дори не знам какво да приготвям..и
искам да ми е супер чисто и подредено преди да тръгна..а как да
стане..имам нужда от стимул, импулс, радост, съпричастност, помощ,
вълнение...толкова го копнях това уикендче, а сега дори нямам желание
и настроение..а и предполагам ще е доста по-различно от тези, на които
съм свикнала преди .но ще се доверя на организациите..искам да
избягам..живота ме отегчава с трудонстите си, не ме плаши, аз съм
адски силна и упорита и непримирима, но ме изтощава и ми се губи
мерака..все се лутам в опити да живея по-пълноценно и забавно, а то
изобщо не е се получава...всичко е набързо, неизпитано, напрегнато,
хората около мен са отегчени и скучни, или адски различни като
ценности и нужди и мислене и навици..вече не знам кой е моя свят,
много чувства и желания го погреббах с времето..ще ми се да налучкам и
да не ми е така издухано и неуверено..не ме укорявай, че изпитвам
завист към онези, които получават безмерна любов и огромно внимание,
вярност, и грижовност просто така, а аз винаги си ги отвоювоювам,
спечелвам доверие, раздавам се до лудост за да получа малко надежда,
че може би някой ден и на мен ще ми се случи нещо такова...не ме съди,
просто ми писна от това да се разкъсвам и отдавам на нещо и някой и да
заспивам недолюбена, недооценена, ненужда, непонятна, недоискана....къде греща..защо тия шибани чувства траят толкова
кратко..защо не заслужавам и аз да бъда нещо изключително и
единствено, без да моля или провокирам това..защо толкова рядко съм
щастлива и не мога да се радвам на нещата напълно, да го усетя, а не
само да го знам..понякога се чувствам  много малко Жена, независимо как
изглеждам и се държа..понякога получавам малък тлъсак и импулс, но той
не може да ме издърпа от блатото..имам нужда да бъда щастлива.....уморена съм от
трудности, битовизми и неисгурност...имам всичко почти, а заспивам
разплакана, необичана, неусетена, неспокойна...опитвам
дса да бъда онова искрящо и безкрайно мило същество което бях, с
цялата ми лудост и жизненост, но то вече си отива от мен..сърди се
нацупено..ще имам доста по-сериозни изпитания, трябват ми сили,дух и
устрем..аз не съм човек който ще клекне или хленчи..но понякога имам
нужда от това..усмивката ми е сдържана, емоциите-рамкирани,
мислите-неуверени...искам да полетя, искам да струя и изпълвам, да
провокирам,да повличам други около мен, да бъда магнит, както и самата
да съм привлечена от нещо, някой, от всички хубави неща...все
по-трудно ми е това..вярно, ти ми се случи наистина и за кратко имах
своя звезден миг, но виждам как този до мен е  някак охладнял и уморен също...няма
как да си трия минално и да възкреся само онези безгрижни мигове, за
които копнея..трябват нови..двойно по-хубави..заради които да си
заслужава да живея и да понасям с широка усмивка, чар и мъдрост
всичко..искам да правя хората около мен щастливи, но затова ми е нужно
достатъчна доза щастие и за мен...
научи ме на това...
 




Тагове:   никакво,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2000526
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031