Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2009 12:49 - бамбуча
Автор: ladydream Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1744 Коментари: 2 Гласове:
2



 Газя неуверено в затлачените води на своите дребни поражения, тежи ми от невъзможности, огорчения, несправедливости, неслучвания, неизказани неща...На плажа лейдито ХХХ ме пита "Щастлива ли си сега?" и аз вдигнах рамене: "...вече не знам какво е щастие". Иска ми се да вярвам и да не съм така скептична, но Съм...Понякога всичко е много леко, ефрино и същевременно дълбоко и поглъщащо...Ако е това-значи-да..Понякога рева от радост, спонтанно, но не знам дали радостта е чак щастие?" Понякога дори има някаква тръпка, понякога леко ми е скучно, предвидимо, излишно и си мисля, че ще рутината е неизбежна и се прибирам-и зазяпвам филмче и се унасям в мислите си, в някаква сладостна смесица от спомени, които още не съм изживяла...и сърцето ми се усмихва...и усмивката ми се рее...и колкото и да се упреквам за изборите си, има дни в които ме обзема една захаросана симпатия...и денят изгрява с неочаквани дребни обрати...и ми се иска да е истинско....Стихите в мен се опитват да ме превземат и имат нужда от нещо диво, грубо, поглъщащо, което да ги захрани, а същевременно ме изпълва някакава необяснима святост и смирение. Страх ме е да кажа, че всичко е прекрасно, защото ми е някак "в друго време, в друг свят", като малка компенсация, нещо мимолетно, твърде закъсняло, твърде крехко...Преди имах илюзия, в която вярвах до лудост, че е реалност...а сега реалност, в която не вярвам, че не е илюзия...Нужна ми е вяра, по-голяма от страховете ми, по-силна от разочароанията ми, по-жива от предчувствията ми, по-устойчива от напрежението ми. Такава, пред която няма прегради, такава каквато побеждава и най-големия скептицизъм и превръща дните ми в химн на величието и възторга.
  Днес се събудих обнадеждена...малко по-цветна...по-въодушевена...по-отворена...вдетинено-зряла...Нямам идея како ще се случи, но знам, че ще е днес! Трябва да е хубаво, силно, разтърсващо, провокиращо...Прозрение...Гениална идея..Нещо изненадващо и уникално радващо...
  Нещо като пеперудите корема, когато се влюбиш и възторга в очите, когато усилията ти са били възнаградени.Празнично като наздравица и умилително като усмивка на новородено. Кой знае как се диви Бог на лудостите, което ме превземат, а може би си умира от скука и съм любимата му изпълнителка в жанра :-)







Гласувай:
2



1. анонимен - Според мен
12.08.2009 17:01
усмихнатото сърце е сигурен признак за щастие.
Пишеш красиво, но когато те чете, човек трябва да мисли. На голямя част от блогърите тук това не им се удава и предполагам, че това е причината да не толкова четена и обсъждана. Виж - ако пишеше лесносмилаеми неща - щеше да е друго.
Хубаво е, че има и такива като теб!
цитирай
2. анонимен - a spored men
12.08.2009 17:11
Привет, анонимен :-)
Не съм убедена дали имам унужда от перманентна консумация на публикациите. Когато ми е калпаво си газя в нета и си търся съответствия по думички, емоции и т.н. Винаги намирам отговорите, които са ми нужни-било под формата на песен, мисъл, виц, на място подхвърлена простотия, снимка или каквото е там. Блогчето е ново и си е главно за гъдел на егото и разтоварване на стихийките, обратната връзка-ако се получи-получи...Благодаря за позитивизма и ведри дни! ladydream
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ladydream
Категория: Изкуство
Прочетен: 2000055
Постинги: 756
Коментари: 1052
Гласове: 5569
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031