Е, колкото и да се опитваме да надцакаме несъществуващото време в един момент следите от биологичните метаморфози стават осезаеми и необратими. Всяка една секунда стрес, провокиран от екзалтирани емоции или неприятни изненади и горчиви новини, гравира в сърцата и лицата ни символи на преживяното.
Хубавото е, че докато сме млади все още имаме желание да честваме своите малки или големи, радващи егото ни победи или обогатяващи опита ни тъмнослучвания.
И преди да дойде онзи етап от живота ни, в който си казваме, че песента ни е изпята, имаме възможността да си тананикаме веселия рефрен или меланхоличната мелодия на още много, много любими песни...
Празник е всеки миг, в който осъзнаваме, че сме живи и това ни е достатъчно!
Радост е, когато нашето съществуване е и факт, който прави хората около нас щастливи. Когато са съпричастни към всичко, което ни се случва и намират начин, чрез трогващ жест или споделено мълчание да изразят своето приятелско отношение и искрена обич. Тогава душата се усмихва признателно и благодари на Бог, за това че сме една незаменима и уникална частичка от цялата Вселенска холограма и нашата хармонична кореспонденция с останалите частички допълва красотата на Сътворението и Сътвореното.

Ето ме и мен, в ръмливото априлско утро, празнуваща символично своето рождение, в компанията на любими същества, силно кафе и ямайски ром.



Вече не помня какво точно си пожелах, духвайки първата свещичка, но вярвам в магията на този ритуал и съм спокойна, че мисълта ми ще задейства програмата на светлослучванията и вълшебствата. Защото самият живот е едно достатъчно чудо.



По-късно вечерта имах възможността да затвърдя своите желания и докато тлее огъня на свещичката, върху тази прекрасна торта, подарък от маман, да благодаря за всичко, което съм преживяла и предстои да осъществя. 



По някаква случайност, рожденият ми ден съвпадна със заминаването на  любимата ми сестрица зад граница. Признавам, имаше доста сълзици, които размътиха празничното настроение и вечерта беше просто една суматоха, суетене, контрастни емоции и лека изнервеност, но както казвам-всяко зло за добро. Дай Боже, сега, след като вече са пристигнали благополучно да са доволни от живота и работата на дъждовния остров.



Любимият ритуал на нашта сладурска и емоционална компания е да отзнаменуваме идването на лятото и новите вълнуващи преживявания с коктейли и откровения в някой закътан нощен бар. И тъй като още от февруари копнеем за слънчеви емоции, логичното и предпочитано питие е едно свежарско и усмихващо мохито.


Независимо от атмосферните условия, най-пречистващото, обичано и свято място за мен си остава морския бряг. Приятното проскърцване на пясъка, упойващото ухание, което разнася вятъра, ритмичните напеви на вълните носят невероятен енергиен заряд и ме изпълват едновременно с вдъхновение и смирение. А точно това ми е нужно, за да продължа уверено по пътя си и да изживея достойно, смислено и красиво следваща година от своя живот.

и его команда "Белый змей". Много яко. Спомени!

в който се чувстваме наистина живи, трябва да е празник!
Бъди жива и здрава и все така позитивно настроена и занапред!

Много сладурско, пък и с една от любимите ми песнички...ама ЗАЩО има толкова много отрицателни вотове??? о.О Тея хора не са нормални. Поздрави

Как може да е прочетено от 150 души, пък да са гласували 240 общо?! Или гласуват без да четат (не знам как), или някакви технически проблеми, или... кой знае. Във всеки случай, ако зад гласувалите негативно се крият истински читатели, това определено са хора с проблеми...