Кой е звукът на детството-дали възбуждащото пращене на сочни августовски дини или любопитният звън на коледите камбанки?

Безпощадното жужене на пчелите в лятната мараня или магичното симфонийно трептене на нощните пеперуди?

Дали не е досадното крякане на жабите в гьола или свиркането на ятата комари, нахълтали самодоволно в стаята?

Или веселото почукване на червеноперия кълвач в кората на бадемите?

Оптимистичната песен на чичопея или тази на капчука?

Сладкия шепот на есенната шума, на първото "обичам те", на пропукващите съчки на летния огън или джвакащият поздрав на следзимната киша?

Влудяващото тиктакане на часовника или ускорения пулс на сърцето преди изпит?

Дали не е въздишката на облекчение, че не са ни наказали за поредната голяма беля или радостният възторг, когато са пуснали по радио-точката любимата ни песен?

Скриптенето на новите маратонки или аристократичното потракване на първите обувки с токчета?...

Магичното проскърцване на старият скрин, пълен с изненади или онзи на първата изгаряща тайна, прошепната от приятел/ката/ "за цял живот?"

Кой са звуците, които още усмихват съзнанието ви с приятна носталгия, или единствените, които са завзели съзнанието са вече алармата на колата и шума на центрофугата???

автор:МИЛЕНА БЕЛЧЕВА
изображение: Ник Христов

Звукът на моето детство е песента на Струма и крякането на жаби и щурци в горещите нощи.
И тази песен, която още тогава беше много стара: http://youtu.be/a3uPNdF69JY

Идеята за постинга е страхотна! Поздрави :)

Ами всичко това което много точно сте го описала и още звуци,които вече са индивидуални за отделната личност.